Статия за произхода, техниките, концепциите и правилното разбиране на идеите, стоящи зад практикуването на формата на дървения манекен.
от Дейвид Питърсън
превод: Асен Начев
Макар и да не е уникален за Винг Чун системата, „Мук Ян Джонг” или дървения манекен е важен компонент на това известно южно-китайско бойно изкуство.
Конструкцията на манекена, в други китайски системи, може да варира според формата, броя и дължината на ръцете, обхвата му и други, но като цяло се приема, че идеята за трениране с подобно съоръжение, за първи път, е била развита в известния Манастир Шаолин в Хенан, Китай. Според легендата там е съществувала „Алея на дървените манекени”. Тя е била част от процеса на завършване на обучението на монасите. Те трябвало да си проправят път чрез бойни умения, през тази сложна зона за тренировки. През годините други системи приели техни собствени версии на този очарователен уред.
„Мук Ян Джонг” във Винг Чун системата, първоначално е бил вкопан в земята на открито или в пода на зали за трениране или частни домове (както може да се види във филма „Ип Ман”). По този начин Мук Ян Джонг почти или изцяло не е можел да се движи и затова се описва като „мъртъв” манекен. След като Ип Ман пристига в Хонг Конг, неговите учените там поискали да изучат всеки аспект на ВЧ, включително и формата с робота. Понеже повечето от тях живеели и тренирали в помещения под наем на по-висок етаж и често сменяли квартирите си, вкопаният тип робот не бил добър избор. Тогава на някой му хрумнала идеята за робот, които да се монтира на подвижна дървена рамка на стена. По този начин Мук Ян Джонг станал „жив” манекен, което му позволило известно движение на ляво и на дясно, както и възможността да отскача от рамката. Това ново развитие, изведнъж създало цяло ново измерение в практикуването на формата с робота.
Казано най-общо, Мук Ян Джонг формата във Винг Чун Куен може да бъде описана като състояща се от две половини.
Според покойния сифу Вонг Шун Люн, първите около 60 движения (т.е. включително и По Паай Джунг (четвърта) секция) от нея показват най-типичните ситуации, в които може да изпадне практикуващия и съдържат най-практичните техники за справяне с тях. Тези първи четири секции използват техники и концепции, взети директно от Сю Ним Тао и Чам Кю – първите две форми „с празни ръце” от системата.
Сифу Вонг вярваше, от това, което му беше разказвал неговия учител, покойния грандмайстор Ип Ман, че тази форма е била напълно реконструирана от учителя на Ип Ман, известния Чан Ва Сун (известен и като: Джау Чин Ва – менячът на пари Ва). Той наследява от легендарния Люнг Джан (известен и като Фошан Джаан Синсаанг” – „господин Джан от Фошан”). Чан Ва Сун очевидно решил, че формата е на обратно, като най-добрите и най-практичните (оттам и най-важните) техники са на края и, затова той променил реда на секциите в нея.
Неговото мислене, с оглед на факта, как човек усвоява нови умения, е било много логично. Когато някой учи ново умение, действията, които сме научили първи, да са тези, които да са накрая, с цел да се практикуват най-много. По този начин всеки път, когато добавяме нови движения, ние повтаряме тези, които вече сме научили, отново и отново. По този начин нещата, които са били на финала на оригиналната версия на формата отпреди 100 или повече години, сега са първите 60 движения от модерната форма, предадени ни от последния му най-изтъкнат ученик – гранд майстор Ип Ман.
Счита се, че самият Ип Ман, геният на бойните изкуства, през живота си по свое усмотрение е направил голям брой модификации на формата, особено, когато се налага да стане инструктор след пристигането му в Хонг Конг през 1049 г. Преди това, той е казвал, че до голяма степен е „забравил” формата, в смисъл, че е тренирал на дървения робот повече упражнения в „свободен стил”, а не е отдавал голямо внимание да се придържа към оригиналния и формат. Самият той се превърнал в стила, затова не му е трябвало да тренира формални неща.
Това не би трябвало да е изненада, защото Ип Ман Никога не е имал намерение да става инструктор и е бил напълно концентриран в личното си развитие, като по този начин се е превърнал в много естествено човешко проявление на натрупаното знание и опит във Винг Чун. Сблъсквайки се със задачата да преподава формата с робота, той е трябвало да извади дълбоките си спомени, в опит да я реконструира в съзнанието си и да я предаде на учениците си в систематичен и разбираем формат.
Според сифу Вонг, този процес е бил изграден на принципа проба–грешка. През годините Им Ман променил мисленето си за много аспекти на формата с робота, променяйки последователността, техниките, ъглите и др. Той дори е променил мнението си относно това, как могат да бъдат интерпретирани и приложени в битка, някои от движенията и. Това обяснява съществуването на толкова много версии на формата с робота, изпълнявани от различни инструктори по света. Факт е, че тази форма не е нещо, което може да бъде разглеждано само в „черно и бяло” по отношение на концепциите и/или приложенията, а по-скоро като нещо, което има много „нюанси на сивото” и изисква много въображение, за да може наистина да се открие пълния потенциал на това, което се съдържа в нея.
Като един от най-добрите учители и тълкуватели на ВЧ, с голям реален опит в битки, сифу Вонг също е направил някои проницателни, и някои не толкова проницателни модификации на формата,
с цел да я направи по-функционална и приложима към съвременния свят. В неговата версия на Мук Ян Джонг формата – ударението е върху логиката и практичността, както и върху това, че трите базови концепции – ПРОСТО, ДИРЕКТНО и ЕФЕКТИВНО присъстват във всяка техника или концепция от нея. Няма ненужни движения, или ненужна сложност в действията и последователността. Неговото мислене за интерпретацията на формата е прецизно и функционално.
Вонг беше загрижен за това, че практикуващият Винг Чун трябва да разбере нещата, които Мук Ян Джонг НЕ е. Роботът: НЕ е уред за фитнес; НЕ е упражнение за Чи Сао; той НЕ трябва да бъде интерпретиран като набор от неизменими серии, които трябва да се прилагат наизуст в битка. Да се практикуват и/или да се опитва да се прилагат те по този начин, би било катастрофално. Формата предлага много по-голямо познание за опонента. За да се постигне това мислене, тя въвежда практикуващият ВЧ в ситуации, в които е много трудно да възстановиш позицията си или да избягаш.
Тук лежи истинската причина, за това, на което се опитва да ни научи робота. Първоначалната му идея е, да ни научи на базовото умение за ВЪЗСТАНОВЯВАНЕ на позицията. Всички ние правим грешки – без значение, колко си мислим, че знаем или колко сме добри. В битка, всяка грешка може да доведе до поражение, освен ако нямаме ефективни средства да се възстановим. Това е и целта на формата с робота, да ни покаже кои са най-честите грешки и след това да програмира в нервната ни система, най-добрите възможни решения и умения, да се справим с тях.
Формата с робота подсилва и тренира уменията и концепциите на трите базови форми (Сю Ним Тао, Чам Кю и Бю Джи), а също така подобрява дистанцията, тайминга, работата с крака, генерирането на сила, позиционирането и координацията. Много малко са нещата, които тя не развива и подсилва. Като преминем през втората и част ще стигнем по „необикновени” или специализирани идеи, които в много случаи са доста идентични с това, което се съдържа в Бю Джи, макар и не изляло.
Мук Ян Джонг съдържа няколко варианта на основните техники за ритане във ВЧ (преди това в системата в Чам Кю са представени само 2 базови ритника – „Данг Геук” (ритник с възходяща пета) и “Ваанг Геук” (хоризонтален/страничен ритник), като по този начин разширява репертоара и адаптивността на ВЧ ученика да използва краката си както за атака, така и за защита. Интересен факт е, че от всички тези действия, само един не се приема за „геук” или „ритник”. Той се обяснява като „туи” или „крак” – това е така, защото четирите „геук” действия са за атака, докато „туи” се счита за действие за спешно възстановяване, което няма как да приемем като оръжие при атака.
Като говорим за цифри през годините са се водили много дебати, от колко точно техники се състои формата. Някои настояват, че те са 108, други, че са 116, трети, че са още повече, като всеки лагер има определени причини за своите твърдения. Всъщност броя на движенията НЯМА реално значение. Както Вонг много пъти е казвал, за него е важно да учи умения за битка, а не математика. Не само броя не е важен (ако всъщност броим всяко единично движение като едно действие, броят им е накъде около 180!!!), а дори и реда на техниките не е толкова важен, ако просто не пропускате нито една от тях в самата форма. Вариациите на поредиците от движения и самите действия, също не са особена грижа, докато се придържаме към логиката, същността и основните концепции на системата.
На финална бих казал, че е изключително важно, никога да не забравяме, че Мук Ян Джонг е уред за трениране, с проста конструкция (дървен труп с 3 ръце на 2 нива, които представляват и лявата и дясната страна и отвън и отвътре, а средната ръка представлява също така и ритниците на средно ниво, както и единичен крак подаващ се отпред), монтиран така, че да не може да се движи едва няколко сантиметра във всяка посока. Поради тази причина практикуващият Винг Чун трябва да се движи около Мук Ян Джонг, докато в реалността опонентът може да се движи, както иска. Ето защо, когато изпълняваме формата много от действията и посоката на движение, или позицията на ръцете НЯМА да бъдат същите, както когато тези действия приключват, когато бъдат приложени в реална битка.
Затова е много важно, човек да има активно въображение и да го използва по време на практиката с робота, визуализирайки неща, които всъщност няма да се случат, като например ръката му да мърда или едната ръка да представлява и двете ръце на опонента и куп други възможности. По този начин Мук Ян Джонг наистина “оживява” като уред за тренировки и излиза отвъд много простата си конструкция. Ключът за това да извадим максималното от използването на този уред, е да се убедим, че работим бавно, като отдаваме на всяко движение еднаква важност и внимание, правилно изпълняваме всеки ъгъл и техника и се учим да прилагаме най-добрата структура на тялото си, за да сме сигурни, че развиваме гъвкава и експлозивна сила, която може да бъде приложена, без да пресилваме тялото си. Човек трябва “да почувства” всяко движение и да се убеди, че от началото до края всичките му движения са естествени и плавни.
На мен Мук Ян Джонг формата ми е преподадена, състояща се от осем секции, всяка със собствен набор от техники и концепции за изучаване и развитие. Всяка секция трябва да бъде напълно разбрана и практикувана до момента, в който може да бъде изпълнена гладко и естествено. При изпълнението не трябва да бърза и да се претупват движенията, защото във всяка секция има нещо с практическо значение от самото начало до края и. Важно е да се отбележи, че някои секции се изпълняват и в двете посоки (ляво-дясно), докато други се изпълняват само в едната. Това е начинът, по който тази форма се преподаваше от сифу Вонг Шун Люн и това отразява неговото вярване, как трябва да се тренира Мук Ян Джонг. Всяка отделна секция, всяка отделна техника от формата, трябва да се упражнява индивидуално, толкова пъти, колкото всеки желае, докато човек е способен напълно да оцени, това, което тя има да му даде, за да усъвършенства напълно употребата и.
Хубавото е, че Мук Ян Джонг никога няма да се умори или да се оплаче от болка. По много начини, той е перфектен Винг Чун партньор, когато нямаме жив партньор за тренировка или пък, когато искаме да тренираме неща, които могат да нанесат потенциална травма на приятеля ни. Човек може да придобие цяло богатство от знания чрез изучаването и редовното практикуване на формата с манекена. В идеалният случай обучението по Мук Ян Джонг трябва да започне след като ученикът е изучил и достигнал добро разбиране за Сю Ним Тао и Чам Кю формите.
Сифу Вонг обикновено преподаваше първите 60 движения от Мук Ян Джонг и след това започваше преподаването на Бю Джи формата, след което завършваше обучението на робота. Това по никакъв начин не е твърдо правило. То обаче има смисъл, защото втората част на формата е много по-близка до концепциите на Бю Джи. Това е и мястото, където методът на преподаване на Вонг се различава от този на учителя му. Ип Ман традиционно е преподавал първите три форми “с празни ръце” и чак тогава Мук Ян Джонг техниките. През годините Вонг май е успял да убеди своя учител да направи промени в някои от формите. Няма смисъл да се съмняваме с логиката му по този въпрос. Досието му казва достатъчно.
За да обобщя, за какво служи Мук Ян Джонг, ще завършва с дейтална разбивка от 8 точки за всеки ВЧ ученик/практикуващ, които ще му помагат в изучаването и практикуването на „Дървения Воин”:
- Много е важно да сте отпуснати, с правилна структура и позиция, правилен крачен маньовър, тайминг и да усещате взаимната връзка между всички техники и концепции на трите основни форми (Сю Ним Тау, Чам Кю и Бю Джи).
- Много е важно да използвате релаксирана сила и винаги да атакувате/преследвате центъра на дървения труп, а НЕ да преследвате ръцете.
- Много е важно едната ръка винаги да е на средната линия, докато другата е или на високата или на ниската линия. Само при ДВЕ особени поредици от формата, това не се прилага.
- Да разберете концепцията за ВЪЗСТАНОВЯВАНЕ, след най-честите грешки, които човек прави в битка и да се сигурни, че това е фокуса на тренировките ви с Мук Ян Джонг.
- Изпълнявайте всяко действие/комбинация с еднаква стойност (стабилен тайминг/ритъм), така че винаги да се чува само ЕДИН ЗВУК, без значение колко действия се изпълняват.
- Не използвайте Мук Ян Джонг като уред за фитнес или Чи Сао упражнение, той не е нито едно от двете.
- Помнете, че Мук Ян Джонг не трябва да се интерпретира буквално като “черно бял” набор от последователни техники, а че той съдържа много “нюанси на сивото” и изисква да използвате въображението си, за да визуализирате възможните ситуации, с цел да осъзнаете пълния потенциал на това, което формата има да ви предложи.
- Не забравяйте, че Мук Ян Джонг е уред за тренировка, който е фиксиран и не може да се движи, ето защо практикуващият трябва да се движи около него. За да приложат техниките и концепциите на формата, много от действията се изпълняват в обратна посока, а понякога се изискват едва доловими или по-съществени изменения. Роботът предоставя ИДЕИ, а не готови решения и последователност от техники.
Източник : ‘Muk Yan Jong’ – Wing Chun’s Wooden Warrior
