Статия за техниките, приложенията и философията на формата с тоягата във Винг Чун
От Дейвид Питърсън
Превод: Асен Начев
[singlepic id=987 w=320 h=240 float=left]Винг Чун е изключително компактен в сравнение с други бойни изкуства. Състоящ се само от три форми с „голи ръце“, форма с дървен манекен и няколко уникални тренировъчни упражнения, Винг Чун е известен заради своята ефективност и практичност като бойна система с голи ръце. По-малко известни, но също толкова практични и ефективни са и неговите две форми с оръжие – Лук Дим Буун Гван („шест и половина точковата тояга“) и Баат Джаам До („осморежещите ножове“).
Обикновено, най-желаната за научаване форма е Баат Джам До, защото тя се приема от някои хора за най-високото ниво на системата. Лук Дим Буун Гван обаче, много повече прилича на форма с „голи ръце“ и дава значително по-голям брой предимства на изучаващите Винг Чун. Тази форма най-добре може да се опише като „Винг Чун с една ръка“.
Тоягата, използвана във Винг Чун, е доста дълга – обикновено от 2,4 до 3,6 м. Ето защо, не е изненада, че тя не е оръжие, което може да се върти или размахва, подобно на тоягите в други бойни изкуства. Тя е оръжие с „един край/глава“, което се държи в другия край, като за атака се използват резки мушкащи движения, подобно на копие и къси отклоняващи движения за защита.
[singlepic id=988 w=320 h=240 float=right] Предполага се, че исторически, тоягата е дошла от оперните лодки, които се движели по речните системи на южен Китай. Тя е много удобна адаптация на дългите пръти, които екипажите на тези лодки използвали, за да ги придвижват по плитките водни пътища, по които правели редовни курсове всеки ден. В действителност много неща във Винг Чун, особено работата с крака, произхождат от дейности, извършвани на вода. Формата с тоягата е един от най-очевидните примери за това.
Какво значи името на формата? То доста ясно заявява очевидното, че в тази форма има шест-и-половина техники (седем ако по ви харесва, но имайте търпение – ще стигнем заедно и до това). Тези действия включват, както офанзивни, така и дефанзивни движения, подобни на Таан Сау, Бонг Сау и Фук Сау – „семената“ на формите с „голи ръце“. Заедно, всички те дават пълен набор от средства за ефективен бой.
Тези техники, поне във версията на Лук Дим Боон Гван формата, така както ми е преподадена от моя учител – покойният Вонг Шун Люн, са:
Fong Lung Cheung (Гонг Лунг Чюнг) – „пробождащо действие – освобождаване на дракона“ – удрящото движение във формата, което е основната атака в нея. Може да се сравни с основния юмручен удар във Винг Чун.
Ping Cheung (Пинг Чюнг) – „хоризонтално пробождащо действие“ – бутащото и дърпащото движение във формата, подобно на Лан Сау във формите с голи ръце.
Leung Yi (Люнг Ий) – „две въртенета (два хода/движения)“ – действието, което прилича на техниките Джат Сау и Джаам Сау във формите с голи ръце. Описва се като Leung Yi, защото ни позволява, хем да се защитим, хем да бъдем в позиция за атака в рамките на едно движение. (Двете къси въртеливи движения, които правим докато сме в „котешката позиция“, като използваме тялото за генериране на сила – б.р.).
Lau Soi (Лау Сой) – „да разбъркаш водата“ – движението, което във формата с тоягата е еквивалент на Бонг Сау и Гаан Сау. (Движението, което ние условно наричаме „мелницата“ – б.р.).
Kam Gwan (Кам Гван) – „покриваща тояга“ – действието, което следва след Lau Soi, при което тоягата се налага отгоре (покрива) оръжието на опонента и го сваля надолу. Напомня за преувеличено Джаат Сау. (Обратното на „мелницата“ движение – б.р.).
Dang Gwan (Данг Гван) – „издигаща се (изкачваща се) тояга“ – това е дъговото/повдигащо действие, което се изпълнява в началото на формата с тояга и отново към края и. Лаан Сау тип движение, което може да се прилага както за атака, така и за защита. (Ей това не мога да установя, кое е?! Може би при връщането назад след пробождането – движението нагоре – в котешката позиция?!)
Che Cheung (Че Чюнг) – „низходящо/спускащо се пробождащо действие“ – движението надолу и назад точно на финала на формата с тоягата. Използва се, за да пресече/прекъсне/спре оръжието на опонента (или краката му), когато имаме ниска линия на идваща отзад атака. То е нещо като действие в „критичен момент“, което се използва за възстановяване, когато заради прекалено дълго движение, сме изпаднали в лоша позиция. Може да се оприличи на Suen Kuen („струнния удар“) от Чам Кю.
Както споменах по-горе, Че Чунг е последното – седмо движение във формата. То се счита за „половин движение“ поради две причини. Първата е, че според Винг Чун фолклора, ако това движение се използва, за удар по мишена от оризова хартия – то оставя следа с форма на „полумесец/полукръг“. То, освен това, е единственото удрящо движение, изпълнявано от положение, прие което ръцете са напълно изпънати напред и затова се приема за „половин движение“ в сравнение с останалите. Този факт го прави, потенциално едно от най-трудните за изпълнение и усъвършенстване движения във формата с тоягата.
Когато някой види Лук Дим Буун Гван за първи път, стойките и крачният маньовър в нея предполагат, че тя е много различна от останалия Винг Чун. Имало е предположения, че тази форма е въведена на един по-късен етап от развитието му и дори, че е дошла от други стилове на Гунг Фу. Лично аз не съм съгласен, с тези две предположения. Гледането на тази форма отстрани, може да е измамно. Колкото повече, някой я изучава, толкова повече съответствия с останалата част от системата на Винг Чун ще му стават очевидни.
[singlepic id=989 w=320 h=240 float=left]Както вече споменах в началото, най-доброто описание на тази форма е „Винг Чун с една ръка“. Това, което най-много наподобява формата, е начинът, по който на някой би се наложило да води бой, като използва само едната половина на тялото си, като пак спазва концепциите и стратегиите на Винг Чун. Ако ситуацията наистина е такава, например заради нараняване на едната ръка – най-умният начин за бой ще бъде да се използват изключително къси отклоняващи движения и много директни мушкащи атаки, докато сме намалили собствена си площ, която може да бъде атакувана (тялото е обърнато на една страна – б. р.) и сме увеличили обхвата си на действие.
Точно това виждаме в Лук Дим Буун Гван, но заради вида на оръжието, което е дълго и тежко, стойките и крачния маньовър, както и начина на използване на ръцете и тялото са в един доста модифициран формат. Само ръцете не могат да генерират достатъчно сила, за да движат тоягата ефективно, ето защо се налага краката да заместват раменете, а ръцете непрекъснато са в контакт с краката в буквално всички защитни действия, за да могат да черпят сила от позицията.
Когато атакуваме, се използва ниска стойка – т. нар. „ездачна позиция“ (Сей Пинг Ма), като задният лакът се държи близо до тялото, а то е в напълно странична позиция, като по този начин се генерира изключителна мощ и сила, направо от земята. В защита – стъпалата за изтеглени силно назад, като предният крак е разположен така, че пръстите са в контакт със земята, а колената са силно разтворени. Това създава „пружинираща основа“, която дава динамична сила на къса дистанция при отклоняващи движения и позволява ръцете да са свързани с краката и бедрата за стабилност и структура.
При изпълнението на Лау Сой и Че Чюнг, зад тях се вкарва цялото тяло, чрез промяна на бедрата. Това особено много важи за Лау Сой, като при него лактите остават в контакт с тялото, за да подсилят възможността да се използва силата на цялото тяло, а не да се разчита само на силата ръцете или раменете. За съжаление, много Винг Чун практикуващи не схващат това и изпълняват формата с тоягата само с ръце.
Директността и ефективността на Лук Дим Буун Гван е такава, че е традиция, когато тоягата се използва ефективно срещу въоръжен противник, да се чуе само ЕДИН звук – този от сблъсъка на оръжията, преди опонентът да бъде ударен или възпрян. Това е възможно, защото защитните движения са изключително къси и позволяват в точката на пресичане веднага след тях да последват атакуващи движения. Да бъдеш ударен само с единия край на тоягата, чрез толкова мощно мушкащо движение, а не чрез замах, е като да бъдеш улучен с куршум в гърдите – много малко хора биха издържали подобен удар.
Това разбира се, НЯМА как да се случи, ако човекът, който владее тоягата не използва цялото си тяло, за да прави тези движения. Ако ги изпълнява само с ръце, е напълно възможно да удари нападащото оръжие повече от един път, заради което да бъде принуден да се възстанови чрез второ, дори трето защитно движение и по този начин да пропусне възможността да контраатакува незабавно и ефективно. Много хора във Винг Чун са виновни за това че „преследват на тоягата“, както и за това че „преследват ръцете“ – само защото не оценяват достатъчно добре този факт.
Като прелюдия към обучението на формата с тоягата, Винг Чун ученикът първо се научава на упражнението Че Гван Куен („бутащи и дърпащи удрари с тоягата“) (упражнението без тояга, при което се пристъпва в ездачна позиция, а ръцете все едно разпъват и отпускат лък – б. р.), за да тренира Сей Пинг Ма и пристъпването, както и за да се научи да разпъва и заздравява ръцете, гърдите, кръста, гърба и раменете си, преди да започне да тренира Лук Дим Буун Гван. Повтаряйки основните стъпки и действия на ръцете Че Гван Куен е безценно допълнение към цялостното Винг Чун обучение, а не само към формата с тоягата.
След като ученикът научи формата и започне да я изпълнява самостоятелно, му се преподават и няколко упражнение с партньор, които имат за цел да подобрят разбирането му за Лук Дим Буун Гван и да увеличат способността му да прилага тези умения в реалността. Подобно на формите с „голи ръце“ и тази с тоягата съдържа в себе си концепциите за „лепкави ръце“ и Лат Сау Чик Чунг, които не се включват в Баат Джаам До. Това е още една причина, формата с тоягата да е много по-близка до останалата част от системата. Така, както и при формите с „голи ръце“, тези умения могат да се тестват чрез упражнения, подобни на Чи Сау и чрез спаринг с партньор, който е въоръжен с тояга или друго оръжие.
Усвояването на Лук Дим Буун Гван ни дава уменията, как да използваме всеки дълъг предмет като ефективно оръжие, което потвърждава идеята, че същите основни концепции на системата, които могат да бъдат приложени с ръце, работят и с оръжия. Формата е и ефективен начин за заякване на тялото – най-вече на китките и ръцете. Тя помага и за изграждането на по-силен удар и учи, как да извличаме повече сила от структурата на тялото, стойката и земята. Естествено в ежедневието няма как да се разхождате с тояга дълга 3,6 метра, но редовните тренировки с нея ще добавят много качества към Винг Чун уменията ви.
Бел. Ред. – Статията е публикувана в списание „Wing Chun Illustrated“, брой 7, 2012 г.