Разказ за някои факти от живота и делото на „патриарха“ на Винг Чун.
aвтор: Дейвид Питърсън
В царството на фолклора на китайските бойни изкуства
дори беглото произнасяне на няколко избрани имена, може да предизвика представата за смелост, умения и чест. Имена като това на майстора по хун гар Вонг Фей Хонг, основателя на института Джинг Ву – Ху Юан Джа или прародителя на винг чун – Леунг Джан, незабавно извикват у нас представата за велики бойци, чиито умения и дела продължават да будят респект и уважение в света на бойните изкуства. Едно друго име беше прибавено към този списък съвсем скоро, което беше публично представено посредством трите китайски филма, снимани наскоро, а именно на големия гранд майстор по винг чун – патриарха Ип Ман.
Макар че трябваше да бъде сниман още един филм в края на 2011 г. от режисьора Вонг Ка Вай, той беше отложен поради огромни технически и проблеми от друго естество. Той трябваше да представи историята на Ип Ман през годините, които е прекарал в Хонг Конг и щеше да се казва Гранд Майсторът. В главната роля беше предвидено да участва Тони Люнг Чуй-вай. Говори се за излъчването на 40 сериен телевизионен филм за живота на Ип Ман, който да бъде излъчен в най – скоро време!!! Ефектът от произнасянето на името на Ип Ман се явява във все по засиления интерес както към Ип Ман, така и към самата система винг чун. Школите, който до скоро имаха ученици, които се брояха на пръстите на едната ръка, днес са препълнени от хора от различни възрасти, които искат да станат втория Ип Ман.
Остава въпроса какво точно знаем за истинския Ип Ман и какво наследство остави той зад себе си?
Ако съдим от това, което гледаме на екрана, отговорът е – не много. Или виждаме преувеличена история за мъжа и неговите умения. Медиите под натиска на китайската култура и техния патриотизъм създадоха нов фолклорен герой, който да вдъхновява. Обаче по този начин напълно пренебрегнаха факта, че историята от филма напълно изобразява действителния живот на този човек. В допълнение искам да кажа, че животът на Ип Ман, както и животът на най – известния му ученик, покойният Брус Лий, са били далеч по – интересни от това, което ни се поднася в днешно време.
Ип Ман е бил роден в много смутно за китайската история време. Времето между „Стария Китай” и Китай, който познаваме от днес. На 6-ти ноември, 1893, само няколко години преди Манджурската Династия да падне и д-р Сун Ят-сен (друт известен Гуанджунски поданик) да създаде Китайската Република, родителите Ип Ой-до и Нг Чуй посрещнаха третото си, Ип Гай-ман. Със своя по – голям брат Ип Гай-гак, по – голямата си сестра, Ип Ва-вон и със своята по – малка сестра, Ип Ва-хум, младият Гай-ман се наслаждавал на безгрижен живот със своите родители, които притежавали земи и големи собствености във Фошан (Fatsaan). Животът на тези огромни собствени земи се оказал повратна точка в създаването на ролята, която Ип Ман щял да изиграе в развитието и историята на винг чун през следващите години.
Фамилният замък ‘Ip Family Clan Hall’ се намирал на улица Song Yuen Dai Gai (Mulberry Gardens Street) близо до центъра на Фошан, поради тази причина местният, Чан Ва Шун помолил бащата на Ип Ман, Ип Ой-до да преподава на своите ученици там. По – известен с прякора си, ‘Jaau Chin Wa’ (“Чейнчаджията”), той самият е бил ученик на един от най – известните учители по Винг Чун, ‘Fatsaan Jaan Sinsaang’ (“господин Джан от Фатшан”), Леунг Джан. На 13 – годишна възраст Ип Ман се запалил по онова, което Чан Ва Шун и неговите ученици практикували на територията на семейния им замък. Той набрал смелост и попитал дали може да се учи. Майстор Чан, който тогава бил на 70 години, не искал друг ученик, особено такъв, който е син на богат татко, защото вярвал, че „богатите учиници не научават нищо”. За да обезкуражи Ип Ман, той му казал, че таксата ще бъде $500 сребърни долара, което било цяло състояние по онова време.
Вместо да се обезкуражи, Ип Ман отишъл при баща си, за да го пита дали може да ползва годишните си спестявания, за да учи от Чан. Изненадан от интереса на сина си, но поласкан от факта, че Ип Ман бил толкова запален да се учи, Ип Ой-до му позволил да занесе парите на Чан. Виждайки парите, Чан бил убеден, че Ип Ман ги е откраднал или направил нещо много по – лошо, за да ги вземе, затова той накарал Ип Ман да извика баща си за потвърждение. Научавайки от самият Ип Ой-до неговият нов ученик е дал всичките си спестявания, за да учи, Чан приел Ип Ман като свой последен 16-ти ученик. За съжаление само 3 години след като започнал да учи това бойно изкуство, учителят на Ип Ман, Чан Ва Шун починал. Поради тази причина със задачата да го обучава се заел вторият ученик на Чан, Нг Чунг-со.
Около 15-тата годишнина на Ип Ман се появил друг крайъгълен камък в живота му.
С растящия си интерес към западното мислене и образование, било взето решение Ип Ман да отпътува за Хонг Конг, тогава британска колония, за да се образова по западните маниери. С помощта на един свой роднина, Леунг Фа-тинг, той отишъл в Хонг Конг и започнал образованието си в колежа „ свети Стефан” – училище известно с това, че в него учили деца на местните и китайските богаташи. Ип Ман бил човек, който вярвал в справедливостта и правдата, поради тази причина той открил определени неприятни аспекти в живота в Хонг Конг и особено в начина, по който били третирани другите китайци там. Учениците, които нагрубявали своите чуждестранни връстници, срещали правдата, раздадена от юмруците на Ип Ман и то многократно. Много скоро той си създал репутацията на човек, който много добре може да се грижи за себе си.
Един път, докато се движел по улиците на Хонг Конг, със свои приятели на път за училище, Ип Ман станал свидетел на брутален бой, който бил нанесен на Китайска жена от страна на един индийски полицай и се притекъл на помощ на жената. Полицаят озверял от този факт и нападнал Ип Ман, който трябвало да се защитава, поваляйки бързо полицая на земята използвайки уменията си по винг чун. Той успял да избегне ареста, напускайки бежешком сцената със своите приятели. Един от тези приятели разнесъл историята в училище. Макар и много спорно, се твърди, че един от хората, който чул за този епизод от живота на Ип Ман, бил самият Леунг Бик, синът на учителя на Ип Ман, известният Леунг Джан. Историята гласи, че Леунг Бик поискал среща с младежа и по време на разговорите им разкрил, че бил сина на Леунг Джан, който без много усилия успял да обезоръжи опитите на Ип Ман по време на едно предизвикателство, което самият той му отправил. В последствие през следващите години до смъртта на Леунг Бик през 1912, Ип Ман се обучавал на методите на винг чун, които не могъл да усвои напълно от учителя си и от неговите ученици. През 1917, когато бил само на 24 години, Ип Ман се върнал във Фошан и изненадал учениците на учителя си, като без много усилия успявал да превъзмогне уменията им по винг чун – нещо, което до тогава не се е било случвало.
И все пак има много спорове по отношение на този аспект от живота на Ип Ман, както и от историята му на обучение, като голяма част от хората вярват, че тази среща въобще не се е състояла. На първо време изглежда, че няма никакъв начин да се докажа, че Леунг Бик е бил все още жив по онова време. Дори голяма част от учениците на Ип Ман никога не са чували тази история, докато той не навършил 50, когато един репортер от едно известно местно списание по бойни изкуства го интервюирал за една статия по отношение на историята за винг чун. Дори собственият ми учител – покойният Вонг Шун Люн, един от най – близките и най – способни ученици на Ип Ман заяви, че преди интервюто, той никога не бил чул Ип Ман да говори за история на бойното изкуство, която да включва историята за Леунг Бик чак дотогава.
От моя гледна точка, основавайки се на моите познания на китайската култура и маниери и особено за този аспект от тях, където „лицето” е най – важно за китайците още от най – древни времена, се постарах да намеря друго възможно обяснение. Що се касае до историята на винг чун можем със сигурност да кажем, че Леунг Джан е съществувал и че той е бил учител на Чан Ва Шун, който от своя страна е бил учител на Ип Ман. Цялата история дотогава, базирайки се на проучване на датите, е спекулация и никога не е била доказана. Болшинството други китайски бойни изкуства могат да превъзнасят историята си с разкази за монаси и войни, насекоми и животни, герои и чудовища, които довели до създаването на тяхната система. С винг чун, което бойно изкуство е толкова неизвестно и е било толкова тайно преподавано до времето на Ип Ман (вярва се, че Леунг Джан е имал само 3-5 частни ученици, а Chan Wa-sun – само 16 през целия си живот). Точно тук смятам, че тъй като не е имало нищо за разказване, което да може да бъде доказано, Ип Ман, в опит да „спаси лицето” на своето бойно изкуство пред кръговете от китайски бойни изкуства в Хонг Конг, създал история, която да съдържа вълнуващи елементи, които да съвпадат с враждебната му бойна система.
Със смъртта на Леунг Джан, неговият ученик Чан Ва Шун наследил рамката, като основа на стила със своите двама Леунг Бик и Леунг Чун, избирайки да не се състезават за ролята на велики. А и в крайна сметка е известно много малко за синовете на Леунг Джан, поради тази причина не можем да кажем къде са живели, къде са прекарали края на живота си и дали са имали ученици или не. Ако Леунг Бик наистина е починал в Хонг Конг по времето, когато е срещнал Ип Ман, ако такава среща наистина се е състояла, той е щял да бъде много възрастен мъж, на почти еднаква възраст Чан Ва Шун, който по онова време вече е бил починал. Освен това Леунг Бик физически нямало да бъде годен да обучава, още повече по – младото и по – здраво протеже на Чан Ва Шун и Нг Чунг-со.
Пределно ясно е, че Ип Ман бил гений по отношение на винг чун.
Мъж, който тренирал здраво и реалистично, упражнявайки и усъвършенствайки своите умения. Поради тази причина можем да изкажем предположение, че именно заради усилията, които полагал, подкрепени от здрави юмруци и опит, който придобил по време на схватките си в Хонг Конг, той се върнал във Фошан и успял да победи по – старшите си братя по винг чун. За да „спаси лицето” тяхното лице, той измислил историята с Леунг Бик, за да удостовери и оправдае промените и подобренията, които придобил с времето в своя винг чун, защото неговите кръгове много по – лесно щели да приемат факта, че уменията му са преподадени от по – старши ученик, като Леунг Бик, който бил едно поколение пред тях, тоест по – висш (и следователно по – приемлив), отколкото да приемат по – малко драматичното обяснение, че Ип Ман бил просто по – добър от тях, защото тренирал здраво и развил своите умения и своето разбиране. Прибавящ тежест към това „гениално обяснение” е факта, че Ип Ман, пристигайки в Хонг Конг през 1950, продължил да повтаря тази история, променяйки много стила на винг чун и придавайки му различна интерпретация от тази, която бил научил във Фошан. Но за това – след малко.
След като се върнал във Фошан, Ип Ман започнал да работи като полицай, решавайки да направи общността едно по – спокойно място, но и от друга страна – да й се отплати. Той станал много известен със своята почтеност като полицай и освен това откривал много възможности, където да приложи уменията си по винг чун, за да се справи с престъпниците. След като японците били победени в Китай през 1945, Ип Ман станал шеф на полицията във Фошан. В извън работно време той продължил да усъвършенства и да тества уменията си, тренирайки с бойци от други бойни изкуства, Юей Кай Шан, Ю Чой, Лай Хип-чи, Тонг Гай, и Ип Чун-хонг. Освен това преподавал на свои колеги, които обаче се брояли на пръстите на ръката му, на приятели и на роднини, но никога не е имал собствена школа. Изглежда, че нямал желание да бъде инструктор или да има собствена школа, имайки предвид, винг чун бил неговата страст, която не възприемал като работа. Дори когато по – късно го молели да преподава в Хонг Конг, той го правел с неудоволствие и никак не му била приятна тази роля.
Имената на онези, които обучавал във Фошан през онези години не стигнали до нас, с изключение на няколко, като от тях само двама (доколкото е известно) продължават да преподават и имат ученици, които да продължат наследството. Тези двама ученици – Гуок Фу и Люн Гай, са единствените ученици от онази епоха, които са още живи и двамата продължават да преподават във Фошан до днес. Най – известните ученици на Ип Ман за онова време са били Чау Гуог-июк, синът на най – близкия приятел на Ип Ман, Чау Чинг-чуен, собственик на ‘Luen Cheung Embroidery Factory’ (фабрика за бродерия), изобразен в първия филм за Ип Ман. Чау Чинг-чуен бил много успешен бизнесмен и лоялен приятел на Ип Ман, подкрепяйки го финасвово по време на войната, когато Ип Ман се борел с много тежки времена.
Именно в цеха за памук Ип Ман провеждал часове по тъмно за хората по време на Японската окупация. Съобщава се, че не е взимал пари за уроците, обещавайки им, че ще преподава безплатно една година на учениците, които тренират редовно и имат решителността да напреднат. Чау Гуог-июк в последствие сериозно напреднал в бизнеса, като никога нямал свои ученици. От друга страна и Чан Чи-сун(който загинал трагично много млад) и Лию Янг, двама други негови ученици от този период, също не дават признаци да са обучавали други хора. Като признак на смиреността си, Ип Ман не искал да го наричат ‘Sifu’ (“майстор-учител”) от учениците си, настоявайки да го наричат, вместо това просто ‘Man Suk’ (“Чичо Man”).
