Превод на статията на сифу Дейвид Питърсън с оригинално заглавие:
Not Getting ‘Fook’-ed? …why not???
Добре… сега когато имам цялото ви внимание, ще призная, че тази статия няма абсолютно нищо общо с това, което си мислите! Всъщност става въпрос за факта, че като цяло повечето практикуващи Винг Чун (ВЧ) нямат представа, за това каква е истинската цел на „Фук Сао“ – въпреки практикуването му няколко пъти във Сиу Ним Тау и постоянното му използване в Чи Сао.
Разбира се, оценявам това , че смисълът на китайския израз „Фук“ е „да покори“ или „да се разпростре“, да се „наведе“ и дори да „скрие/причака“ (китайския йерогриф е идеограма за човек, контролиращ куче), но много малко изглежда наистина разбират смисъла зад това определение. Още по-малко са тези, които, изглежда, имат реална представа, какво е това действие или дори как да се изпълни правилно.
Фук Сао всъщност не е техника – това е КОНЦЕПЦИЯ, която е в основата на много от ВЧ техниките , като това е идеалният начин да се тренира използването на този „многоцелеви инструмент“ (ще доразвия тази идея по-нататък в статията). Всъщност, ще отида по-далеч с твърдението, че концепцията “ Фук Сао “ формира основата на 90% и повече от техниките с ръце в цялата система на ВЧ!
ВЧ е измамно проста и умна бойна система, която е в състояние да постигне големи резултати чрез използването на определен малък набор от концепции и инструменти. В самата основа на тази система са само три прости структури: Фук Сао, Тан Сао и Бонг Сао. Ако опростим още нещата, всъщност може да се каже, че има само две структури, „Фук“ и „Тан“, защото „Бонг Сао“ е просто модификация на Тан Сао, дължащо се на „провала“ на Тан Сао при определени условия.
Сега, нека развием тази идея още повече – „Фук“ и „Тан“ всъщност са една и съща структура, единствената реална разлика е, че Фук Сао предпазва вътрешната линия, докато „Тан Сао“ защитава външната линия. Те са по същество едно и също по отношение на посоката на движение и на общата форма на структурата. Но има една разлика, която някои във ВЧ не успяват да разберат и това е, че докато „Тан Сао“ всъщност може да се използва директно в битка, както и да се използва като концепция, то „Фук Сао“ НЕ е техника само по себе си, а е в основата на много други.
Тъй като това есе се отнася за действието и концепцията на Фук Сао няма да се спирам твърде много на Тан Сао (може би това е тема за бъдеща дискусия?), освен да спомена, че както е представена в „Сиу Ним Тау“ формата Тан Сао се използва за предаване на теоретичната концепция и практическо обучение и приложение, докато Фук Сао е представено единствено като концепция. В действителност в „Сиу Ним Тау“ формата се използва като средство за обучение и разбиране на три отделни концепции в едно!
Повечето хора приемат, че Фук Сао се практикува традиционно три пъти за всяка ръка поотделно в рамките на първата част на формата, за разлика от само едно Тан Сао. Малко хора обаче питат защо. Някои от обясненията се базират на фантастични представи за будистка преданост, или други подобни идеи, но истината е далеч по-практична. Просто казано, същността на Тан Сао е такава, че повечето хора могат да получат сила в него почти веднага, тъй като тя се формира от естествено силна структура, използвайки подкрепата на цялото тяло и позицията.
При Фук Сао тялото или позицията не може да се използва в такава степен за създаване на опора и сила и се налага (или поне така изглежда на пръв поглед) да се използват основно ръцете. Ето защо, тъй като тази структура е много по-трудно да бъде овладяна, за да бъде (както споменах по-рано) в основата на толкова много неща от това което е ВЧ, се налага да бъде практикувана много по-често, така че обучаващите се да може наистина да разбират, развиват и пълноценно да използват потенциала на „Фук Сао“. По този начин, направено не веднъж, не два пъти, а три пъти от всяка страна, се гарантира, че то се практикува адекватно. По силата на повторението по три пъти за всяка ръка, неговото значение в системата е ясно посочено на практикуващия.
С Тан Сaо и Фук Сао структурите в първата част на формата „Сиу Ним Тау “ това, което преди всичко се опитваме да постигнем е най-идеалната форма и липсата на мускулно напрежение, така че да се развие способността да се поеме и абсорбира насрещната сила. Вместо да се бори със силата по“естествен“ начин, чрез сила в посока обратна на постъпващата, ВЧ се опитва да „огъне“ законите на физиката (по-специално третия) и да се постигне това което се нарича в тази система като „Jie Lik“ или „заемане на сила/сила на заем“. Чрез използването на определен ъгъл на крайниците, който позволява на лактите да се поставят навътре и мускулите до голяма степен да останат отпуснати, ние сме в състояние да научим как да се пренасочваме и взимаме „на заем“ тази енергия, за да я върнем обратно при източника на атаката, вместо да се „гонят ръцете“ или да се стои далеч от опонента.
Развитието на „Lat Sau Jik Chung“ (по-известен като „енергия на пружината“), може да бъде най-добре култивирана чрез практикуване на „Фук Сао“. Това е основната причина за съществуването на „Фук Сао“ във формата. Покойният Сифу Вонг Шун Люн беше с убеждението, че способността да се приложи „Lat Sau Jik Chung“ е разликата между добрия ВЧ и изключителния ВЧ. Той считаше , че ако един практикуващ може да развие този атрибут правилно, той ще има съществено предимство над опонента си, защото ръцете му ще бъдат естествено склонни да намират пролуки в отбрана на своите противници, както и да го карат да атакува по-агресивно и при всяка възможност поради естественото им „намерение“да го правят.
Втората причина за „Фук Сао“ обучението е да се развие концепцията, известна като „Lin Siu Dai Da“, далеч по-известена на английски като „едновременна атака и отбрана“ което е една от така наречените запазени марки на ВЧ метода. Това е всъщност идеята, която имах предвид по-рано в тази статия когато споменах за „Фук Сао“ концепцията. Накратко, това се отнася до идеята, че ако се използва линията на движение и основната структура в основата на което е Фук Сао, то това действие ни обучава и насърчава то да се използва, за да се постигне едновременно деформация на силата на идващата атака и едновременна контраатака от наша страна.
Всеки път когато практикуваме Фук Сао във формата ни се напомня, че ако вземем тази линия в отговор на нашия опонент, ние можем да постигнем атака и защита в едно единствено движение. Разбира се, за да се направи това, трябва да са развити ефективни средства, за да се получи необходимата сила в структурата, която да бъде усвоена. Може би си спомняте, че само няколко абзаца по-горе, аз предположих, че Фук Сао изглежда така сякаш се разчита само на ръцете за опора и сила? Е, истината за това е, че то също получава опора и сила от цялото тяло, но за да се направи това то трябва да бъде извършено правилно. Много практикуващи пропускат този момент и считат Фук Сао за относително слабо или неефективно, защото те не знаят как да се „свържат“ с тази сила.
При повечето хора, твърде много се набляга на вкарването на лактите навътре и създаване на напрежение в ръката. Това ще доведе само до грешна структура на „Фук Сао“. Всъщност всичко, което наистина е необходимо, за да се превърне идеята в реалност, е да се уверите, че лакътят е позициониран под китката и раменете са отпуснати колкото е възможно. Китката всъщност е също толкова важна колкото лакътя, ако не и повече. Вместо да се опитва да принуди лакътя в центъра, ключът към поддържането на целостта на Фук Сао е да поддържа височината и позицията на китката, както и запазване на цялата предмишница отпусната и без напрежение доколкото е възможно. Ние използваме ЦЯЛА предмишница, а не само на лакътя – акцентирането само на лакътя е погрешно! За разлика от Тан Сао, което работи най-добре когато е на 90 градуса спрямо линията на раменете, то Фук Сао може да се използва добре без да е необходимо да се запази такъв точен ъгъл.
Ключът към правилното използване на Фук Сао се съдържа в името му: ефективно да „подчини“ идващата атака. Трябва да отклоним силата на тази атака надолу към земята, а не да се опитваме да я посрещнем директно. По този начин, поддържането на малък ъгъл, както трябва да се практикува във формата, при което китката на предната ръка не превишава височината на юмрука на задната ръка, с отпуснати рамене и лакът с по-ниска позиция от китката, тогава структурата ефективно отразява силата надолу през позицията, вместо да позволи да се реализира към горната част на тялото.
Когато всички тези фактори, действат заедно, Фук Сао ни запознава с най-ефективното средство за прилагане на концепцията за „Lin Siu Dai Da“ и дава възможност, тя да се превърне в практическа реалност. С тази комбинация от структура, отпусната пружинираща енергия и подкрепата на позицията, практикуващият ВЧ може да постигне най-високо ниво на бойна ефективност. Да може да отговори на идваща атака с атакуващо движение по начин чрез който едновременно се защитава и поразява врага с ЕДНО ДЕЙСТВИЕ!
Това ни води до третата причина за обучението на „Фук Сао“, която бе загатната в началото на тази статия: за ефективно обучение за използване му като „многоцелеви инструмент „. Като се има предвид всичко, което беше споменато по-горе, то сега трябва да е ясно, че с много малки изключения всички техники с ръце във ВЧ са просто разширение или модификация на техниката на „Фук Сао“ чрез използване на „Фук Сао „концепцията за контрол и отразяване на силата, както и възможността за едновременно или почти едновременно нападение и отбрана.
Следователно основният удар Джам Сао, Джат Сао, Пак Сао и т.н.са различни техники, прикрепени към същия „многоцелеви инструмент“ – загубата или неправилната употреба на „многоцелевия инструмент““ и многофункционалния „набор от техники“ може да е колкото добър, толкова и безполезен. Надявам се, че след разглеждане на всичко описано по-горе, ще намерите за себе си приложението на „Фук Сао“ по правилния начин и по-често в бъдеще!
Copyright ©2012 WSL Wing Chun Combat Science Malaysia
Забележка: Тази статия е публикувана първоначално в списание Wing Chun Illustrated. Настоящият превод е направен от Александър Класанов на база на оригиналния текст на статията публикуван в Wong Shun Leung Wing Chun Combat Science Malaysia. Преводът не е буквален, а смислов, с цел да се отрази конкретната идея заложена в статията.