Чам Кю (“поставяне/изграждане на мостове”) във Винг Чун

Детайлно описание на всички техники и движения във втора форма  според обясненията и методиката на сифу Дейвид Питърсън.

текст: Асен Начев

Втора форма във Винг Чун (ВЧ) – Чам Кю, в превод – “поставяне/създаване на мостове”, ни учи как да пренасочваме енергията на опонента, т.е. да използваме силата му (като поддадем или се отдръпнем настрани), когато атаката му е много агресивна, което би довело до нарушаване на конструкцията ни. Чрез поставянето на различни мостове между нас и опонента ни, ние възстановяваме централната си линия, а оттам и тактическото си предимство.

Чам Кю ни учи и на втория принцип на ВЧ: Последвай! Изразен е в един китайски стих, който описва 3-те принципа на ВЧ с израза „хой сон”. Означава – ако опонентът се опита да си махне ръцете или краката, да продължим на оказваме натиск върху тях, т.е. да го последваме. Всичко в Чам Кю се изпълнява с цел да следваме противника си, т.е. каквото и да става, да останем залепени за него. „Хой” означава да си тръгнеш, а „сон” – да изпратиш някого. Китайски обичай е, когато гостът си тръгва не просто да го изпратиш до вратата, а да извървиш с него, част от пътя му до дома. В кунг фу това означава: “ако твоите ръце си отиват, аз ще ги последвам и ще те изпратя до дома ти.” Втора форма ни научава как да преследваме движеща се мишена (отстъпващ опонент) както с ръце, така и с крака.

Чам Кю ни учи и на всички приложения на Бонг Сао, които са ни необходими както за адекватна защита, така по-късно и в Чи Сао, както и на всички видове Лан Сао, с които да пренасочваме енергията на опонента си.

В тази форма правим почти през цялото време, едно и също действие едновременно с двете ръце, но в реалността никога не правим това. Целта е по този начин да се научим на баланс с тялото и на синхрон с ръцете.

Секция 1 – Ии Бонг

Това е най-важната секция от формата, защото в нея има най-много информация. Прави се отпуснато и бавно, не със сила, защото идеята й е да ни научи, как да използваме енергията на опонента ни.

Тя започва с третия тип Чам Сао, изпълнено едновременно с двете ръце, като лактите се вкарват чрез движение напред в центъра. Другите два вида Чам Сао са в Сю Ним Тао (първа форма) – в секция 2 (потъващо Чам Сао от Лан Сао) и в секция 3 (от Тан Сао, като от вкаран и фиксиран лакът, Чам Сао се изпълнява само с предмишницата навътре). След него следва Чам Кю Бю Сао концепция, т.е. удар напред с ръце на височината на очите ни. Крайният инструмент, т.е. дланта може да бъде в удар с юмрук, удар с длан, бъркане в очите с палец, удар в гръкляна с пръсти (Бю Сао), Фак Сао или отворени пръсти за душене. Затова дланите са отпуснати, а не в определена конфигурация.

Следва Лан Сао едновременно с двете ръце, за да учим тялото да не подминава центъра. Чам Кю ни въвежда в много от принципите на Чи Сао. Когато правим трите въртения с това Лан Сао, макар да изглежда, че то е удар с лакът, защото той върви напред, всъщност е изместване на енергията на опонента. В Чи Сао се ползва, когато от Бонг Сао ръката мине в Лан Сао (или т. нар. 7-мо излизане) и блокира и двете ръце на опонента със завъртане на тялото. Използва се и ако сме притиснати, с лакътя да отворим дистанция между нас и опонента ни.

Да се използва това Лан Сао като удар с лакът е опасно, защото опонентът ни много лесно може да си отмести главата и лакътя ни да подмине центъра, което отваря дупка и ни прави уязвими.

Първото завъртане в Лан Сао е самото приложение, а чрез второто и третото завъртания се учим да контролираме баланса на тялото си, за да не подминаваме централната линия.

Следва падане на лактите и движението на ръцете е напред, без да се изпъват докрай – Чам Кю Фук Сао. С него отвеждаме енергията извън нашия център. При тази техника неутрализираме бицепса си, а активираме трицепса, който е много по-силен мускул.

Следва отваряне на дланите, което не е задължително двойно Тан Сао, а както в първа форма, го правим, за да подчертаем следващото движение едновременно с двете ръце – Джийт Сао – външно Джат Сао с едната ръка и Ток Сао с другата. “Джийт” освен значение на “прихващам” (както го е използвал Брус Лий), означава и “чупя”. Прави се отвън на лакътя, който трябва да бъде блокиран.

После следват 3 удара с длан с въртене на таза, които приключват на нивото на широчината на рамото ни, а не в центъра. Когато се извъртим в неутрална позиция виждаме, че именно тогава те са в центъра. Тези удари навън от центъра ни учат да преследване движеща се мишена. Идеята е ръката да тръгне преди тялото, за да попадне там където се е придвижил нашият противник спрямо централната ни линия в момента на завъртането ни на 90 градуса.

После се завъртаме на 180 градуса в ново приложение на Лан Сао – лакътят е по-ниско от дланта. Изпълнява се, когато сме подпрели с Бонг Сао и искаме да върнем ръката в Тан Сао. Ако го направим ще приберем лакътя към тялото и бихме отворили дупка, през което противникът ще има шанс за удар. Ето защо не връщаме в Тан Сао, а само сваляме леко лакътя от Бонг Сао и с въртене на тялото преместваме опонента си, с което отвеждаме настрани енергията му.

Този тип Лан Сао може да се използва и в Чи Сао като ръката в Бонг със завъртане на тялото измества опонента и дланта ни попада точно в позиция за удар в лицето му с длан. Това Лан Сао всъщност е модифицирано У Сао и затова дланта е извита нагоре, за да създаден структура на ръката, чрез която да не поддадем.

Следва Ии Бонг – първото Бонг Сао в Чам Кю. Превежда се като – to move, to shift – т.е. преместващо (изместващо) Бонг Сао. То заедно с Лан Сао служи да използване енергията на противника, за да го отместим. Ии Бонг се изпълнява при наличие на първоначален контакт с ръката на противника и ние просто изместваме силата му в ляво или дясно в зависимост от натиска. Тялото задължително е на 45 градуса, иначе позицията не би издържала. Много важна тук е позицията на У Сао – то трябва да е пред рамото, защото като се завъртим в неутрална позиция, то ще се падне на централната линия. Така ако ни дръпнат Бонг Сао, У Сао ще остане в защита отзад или ще атакува директно напред.

Завършваме тази секция отново с удар, този път в юмрук, настрани на широчината на рамото ни, т.е. пак удар по движеща се мишена. Оттам със завъртане на цялото тяло правим странично Фук Сао като връщаме ръката в центъра в Чам Сао, като лакътят влиза първи и той е важният. После завъртаме дланта в Джат Сао и с другата ръка правим Бю Сао удар.

Секция 2 – Пау бонг

Започва с третото приложение на Лан Сао. Изпълнява се, когато ръцете ни са били долу, а не както в другите две приложения – горе. Китката тук се усуква назад, за да покаже, че трябва да използваме за бутане лакътя, а не предмишницата. Целта на това Лан Сао е да отвори пространство между нас и опонента ни. Ако противникът е много силен, ние отместваме тялото си зад Лан Сао, ако не е – ние го отместваме. И в двата случая използваме Лан Сао като лост.

После за първи път във ВЧ следва въвеждането на фронталния ритник. Той се изпълнява на същия принцип като удара с ръка – отдолу нагоре, като силата отива напред и земята се използва за опора. След ритника за първи път се въвежда и стъпката напред. Тя ни учи, след като сме ритнали да продължим да преследваме противника, за да можем винаги да поддържаме напрежението върху него.

Следва изпълнението на втория вид Бонг Сао – Пау Бонг Сао. Превежда се като – throwing Бонг, т.е. “хвърлящо” Бонг. Изпълнява се, когато нямаме първоначален контакт с ръката на противника, а нашата ръка е долу до тялото ни, т.е. при изненадваща атака и липса на време за защита. Ето защо ръката, която прави Бонг Сао, тръгва от най-долна позиция. Това има за цел да ни подскаже от каква позиция работи Пау Бонг, а и да ни подсеща, че е важно лакътят да тръгне първи, а не да се пробваме да качим дланта – така имаме шанс да хванем навреме атаката, а ръката ни застава като щит. По този начин правим поредния мост за отвеждане на енергията на опонента ни.

С Пау Бонг правим 3 крачки напред. В реалността обаче това движение се изпълнява назад. Идеята му е да ни научи, че при фронтална атака не е добре да останем на място и да се опитваме да противостоим, а тактически е много по-добре да се отместим настрани, като с Пау Бонг отведем енергията на опонента си встрани от нас. Движейки се обаче напред във формата се учим да правим правилна конструкция.

След последното Пау Бонг, изпълняваме удар, който прилича на ъперкът. Всъщност целта му е да затворим с лакътя дупката, която сме отворили. Изпълнява се като камшичен удар като юмрукът се усуква, но отново е много важно, първо да тръгне лакътя.

Усукването на юмрука се прави, защото, ако той остане вертикален, при този ъгъл на удряне – в областта на корема, няма да бъде стабилен, защото конструкцията не идва от земята, както е, когато удряме с вертикален юмрук в лицето, гръкляна и гърдите. Ето защо в този случай юмрукът се усуква и застава хоризонтално, а така промененият ъгъл отново идва от земята.

След изпълнението на удара, същата ръка се повдига нагоре на нивото на очите ни и върви пред тялото, като то се завърта на 90 градуса и изпълняваме Джат Сао, което слиза на нивото на рамото ни. Идеята на това движение е да предпази главата ни при евентуална атака в гръб, ето защото ръката тръгва първа, преди да се завърти цялото тяло.  След Джат Сао следва Бю Сао удар с другата ръка, после въртене на дланта с пълно Ю Сао и прибиране на ръката.

Секция 3 – Дай Бонг Сао

Секцията започва отново с фронтален ритник, а при падането от него с крачка напред, изпълняваме третия тип Бонг Сао – Дай Бонг Сао – в превод “ниско” Бонг Сао. Изпълнява се ниско като лактите на ръцете вървят напред, а всичко друго идва от тялото.

Когато се приложи със същия крак, ниското Бонг Сао служи за защита при дърпане на китката. В Чи Сао може да се ползва, когато ръката в Тан Сао – дръпне ръката във Фук Сао надолу и защитата е Дай Бонг напред с лакътя.

Когато Дай Бонг Сао се приложи с противоположния крак е като на робота – завърта се тялото, а лакътя е напред и служи за защита от ниска атака с крак или нисък каратистки удар.

След третото ниско Бонг, правим т. нар. “тежка” или широка стъпка. При нея използваме цялата си тежест и приклякваме с право тяло, за да запазим равновесие при дърпане. Ръцете при изпълнението на тази стъпка от ниско Бонг тръгват нагоре и напред, а не се въртят чрез Ю Сао. Целта е да се научим, че когато ръцете ни са долу, трябва възможно най-бързо да ги върнем горе, а най-прекият път за това е напред. Ако се пробваме да правим външно или вътрешно Ю Сао, отваряме дупка, през която могат да ни атакуват.

Следва изпълнението на страничен ритник. Той има много приложения. Тук във формата служи, за същото като изпълнението на Джат Сао в края на втора секция, при завъртане на сляпо заради нападение откъм гърба или странично, за да имаме възможност поне за малко да спрем атаката или най-малкото ще създадем дистанция между нас и нападащия, която да ни даде възможност да заемем правилна конструкция и да контраатакуваме адекватно.

Страничният ритник се използва и когато ъгълът е различен от фронтална атака, например избягване встрани и контраатака; като чудесен вторичен ритник ако блокират фронталния ни ритник, а при “лепкави” крака, когато се опитват да ни подсекат.

Не е добре да го нанасяме при фронтална атака, защото, ако в този момент опонентът влезе към нас ще ни изтласка в неустойчива конструкция.

След страничния ритник се завръщаме в центъра и правим същото единично Со Сао, каквото имаме във втора секция на Сю Ним Тао. Ръката не застава в центъра, а леко встрани, защото като се завъртим настрани там се пада централната линия.

След първото Со Сао, другата ръка застава в нещо като половин Тан Сао. Тази техника идва пак от Чи Сао и служи срещу опит за ритник, който блокираме като със Со Сао дръпнем надолу ръката в Тан Сао на опонента ни. Другата ни ръка в половин Тан Сао тогава се пада отвътре на горната му кука, което ни дава възможност за директен удар към главата му. Ако се опитаме да опънем тази ни ръка в пълно Тан Сао напред, губим излишно време, да я върнем навреме за атака.

Тази техника от Чам Кю ни учи, че можем неутрализираме ритащ нападател като просто контролираме горната част на тялото му, т.е. ръцете му.

След третото Со Сао, ръката ни бързо се завръща горе в т. нар. „струнен“ удар, за който използваме силата на въртене на тялото, а юмрукът е леко настрани (китката е счупена навън). Това е техника за възстановяване на центъра, ако сме били смачкани отгоре, така юмрукът изтегля цялата ни ръка, а попадението в лицето на опонента е с юмрук, а не с горната част на дланта ни. По този начин създаваме поредния мост между нас и опонента ни и можем да завършим тази контраатака както решим.

След като сме възстановили центъра, правим още 3 нормални удара напред с ръце и завършваме формата с Ю Сао на дясна ръка.