Буи джи (насочени пръсти)
Така наречените насочени пръсти ни насочват в поредица от примери за проблемите възникнали по време на битка, когато нещата не отиват така, както сме ги предвидили и предлагат решение на тези ситуации. Хората правят грешки без значение колко добре са планирали и тренирали за дадена ситуация. Биу джи ни извежда от системата винг чун, така както е представена в първите две форми и задава въпроса „ какво ако ….”, докато първите две форми лесно се разделят на 3 отделни части всяка със свои собствени концепции и техники, биу джи е доста различна, тук нещата се основават на части от техники, които образуват репертоар за „аварийни ситуации” предназначен да доведе до надмощие на превъзхождащ ни противник, който ни е извадил от позиция, ранил, изненадал, или чрез някаква наша грешка е успял да придобие надмощие.
Майстор Вонг разглеждаше съдържанието на формата като колекция от аварийни техники, която за разлика от първите 2 форми е по-неструктурирана и притежава опцията да се добавя във всеки момент, ако някой се изправи срещу ситуация, в която трябва по специализирано решение извън нормалния спектър на винг чун концепцията. По този начин биу джи е нещо като отворена тренировъчна форма съществуваща благодарение основно на това предимство.
Ако трябва да съм смело откровен аз много пъти съм казвал и на мои ученици, че третата форма Биу джи самостоятелно е толкова смъртоносна колкото купа със спагети. Трябва да се отбележи обаче, че в миналото нежеланието на винг чун общността да показва формата на външни за системата хора е било разбираемо, като се има в предвид че биу джи може да покаже потенциалните слабости на системата, които могат да бъдат използвани от противник с познания за формата. На тази основа може да се предположи, че формата е „смъртоносна” в смисъла не на предимства, а на недостатъци на винг чун.
Моят учител винаги твърдеше, в противоречие с широкото мнение, че биу джи не е най-смъртоносната форма, защото ако беше, защо трябва да хабим време да учим другите две форми и да тренираме чи сао. Със сигурност той би предложил ако биу джи е толкова ненадмината техника да тренираме само нея. Това което биу джи ни дава е поглед от страни, различен от основните концепции и техники дадени ни по идеалния метод но сиу ним нао и чам киу и каращи ни да се замислим какво би се объркало, как да ограничим пораженията и в крайна сметка да излезем победители.
В биу джи победата НЕ Е вариант и определено НЕ Е гарантирана. Това което търсим са инстинктивни реакции, които могат да ни позволят да избегнем или неутрализираме атака, която идва от „ясно небе”. Затова майстор Вонг винаги казваше, че се надява никога да не се налага използването на този форма, защото ако се стигне до там това да е нужно, ние вече сме в доста лоша ситуация, от която може да не се измъкнем.
