Как тази основна идея във Винг Чун бе нагледно показана на летния семинар на клуб “Беймо”
текст: Асен Начев
Пътят е само напред
Ако това ви звучи като хубав и устойчив житейски принцип, то и във Винг Чун е така – пътят винаги е само напред. И докато в живота, ако срещнем някакво препятствие, често се опитваме да го преодолеем като се борим с него – източната концепция зад Винг Чун, което все пак е Кунг Фу стил, учи, че дори при най-беглия досег с нещо препречващо пътя ни напред – никога не трябва да се борим, а да го заобиколим и отново да се стремим да продължим напред.
Това е резултат от концепцията, че твърдото може да бъде победено само от мекото. Нека си спомним думите на Брус Лий за водата: „Изпразни съзнанието си, бъди безформен, като водата. Сипи водата в чаша – тя става самата чаша. Сипи водата в бутилка – тя става бутилка. Сложиш ли я в чайник, тя става самия чайник. Водата може да тече, а може и да се излее! Бъди вода, приятелю мой…”
Тези думи на Брус Лий са интерпретация на думите на Лао Дзъ:
“В света няма нищо по-меко, по-нежно от водата.
Тя е непобедима. Тя няма равно на себе си.
Слабото побеждава силното. Мекото побеждава твърдото,
Всички знаят това, но не могат да го осъществят.”
Извън дълбокия си философски смисъл тези думи, могат да се тълкуват и че само чрез търпение и постоянство, човек практикуващ бойни изкуства може да върви напред, т.е. да се развива и усъвършенства.
Започнах от далеч, за да се върна на нещо, до което много от членовете на “Беймо” можаха да се докоснат лично – да схванат идеята за пътя напред, като базова и основна концепция във Винг Чун. Трите основни постулата в него – посрещни каквото идва, последвай, каквото си отива и ако пътят е свободен – атакувай, всъщност са изражения на тази идея.
Какво ще рече това? Винг Чун е изключително офанзивно, т.е. крайно агресивно бойно изкуство. То учи, че дори когато ви нападат – не трябва да оставате на пътя на атаката, а отмествайки се встрани пропуснете тази сила покрай себе си и да контраатакувате. Или казано иначе, никога не посрещайте груба сила, опитвайки се да приложите насрещна груба сила.
Именно това прави водата, когато не може да премине през нещо, тя търси начини да го заобиколи и пак да продължи напред. Ако не намери откъде да се промуши или заобиколи, тя с изключително постоянство милиметър по милиметър издълбава и най-твърдата скала и пак продължава напред. Ето защо, нищо не може да спре, нещо толкова меко и постоянно като водата.
Ако вие сте осъществяващият атаката, идеята за пътя напред е, да не спирате да причинявате стрес на опонента си, непрекъснато атакувайки го едновременно поне с два крайника (ръка и крак или с двете ръце) и то на различни нива – високо и ниско. По този начин не оставяте противникът ви да се съвземе или прегрупира, карате го да се стегне, да започне на отстъпва, да се навежда или да отвори дупка в защитата си – все ситуации, които го правят уязвим, а на вас дават възможност да пласирате удар или ритник, с което да вземете инициативата и да изведете боя до победа.
Както често сифу Стефан Кунев се изразява, когато нападаме, трябва да “кълвем” опонента си непрекъснато, така че да не му дадем шанс да си поеме въздух и да го принудим да сгреши и да се отвори – това е простата, агресивната концепция на Винг Чун.
Поради тази причина, за пореден път тук е времето и мястото да кажем, във Вонг Шун Люн Винг Чун няма концепция за отстъпление. Не защото сме велики, непобедими или неузвими, а защото е срещу концепциите на самото бойно изкуство. Ако са ви сгащили в неудобен за вас момент, когато тези концепции не могат да бъдат приложени, Винг Чун е намерил решения, чрез които да излезете от тези ситуации, след което да се прегрупирате и да контраатакувате връщайки се към познатите ви тактически похвати, на които Винг Чун ви е учил преди това.
Наученото
И след това толкова дълго въведение ми се иска да вярвам, че концепциите:
– как ръцете да се движат само напред – с идеята за една неспирна атака; и
– как да се измъквате, когато сте хванати в кофти ситуация, до такава, в която можете да използвате наученото от Винг Чун, за да се защитите;
то ако не научиха, то поне схванаха участниците във втория летен семинар на “Беймо”, който се проведе от 3 до 8 август на хижа “Осогово” в едноименната планина над Кюстендил.
Допълнително бе показана и употребата на лакти, нападение и защита от подобни атаки, подсичания и контраатаки при опит за подсечки.
Обяснено на Вин Чун терминология, програмата на семинара включваше – преподаването на трета форма – Бю Джи и нейните приложения и Сюн Чи Сау (Чи Сау с две ръце), което трябваше постепенно да премине в Г(в)о Сау – „Свободна атака“ в Чи Сау – нещо като договорена версия на спаринг за Винг Чун.
Натовареност и продължителност
Опитът показа, че 5 дни са достатъчни за летен семинар от 10 тренировки – една сутрешна и една следобедна. По-голям брой дни (имаше идеи и за 7-дневна продължителност), определено щяха да дойдат в повече на всички – и като обем нови знания; и като физическа издръжливост за толкова тренировки накуп без почивен ден.
Погледнато обратно – по-малко дни също нямаше да имат особен смисъл, защото тогава няма как, да се покаже и тренира до ниво, което да ти позволи поне да започнеш да схващаш дадена концепция.
Добрата НОВИНА
След като формата и съдържанието са ясни, има и ДОБРА новина. Ясни са датите за летния семинар на “Беймо” за 2014 година – от 2-ри до 7-ми август. Неизвестни са само мястото и броят на участниците, които логично е рано да плануваме отсега.
Изненадите
Няма как да пропусна и някои от специалните моменти от тазгодишния семинар.
Всеки участник в семинара получи фланелка, на чиято лицева страна беше щампован стилизирания образ на сифу Вонг Шун Люн – по една от най-известните му снимки, правена от сифу Дейвид Питърсън и стояща на корицата на книгата му за Вонг Шун Люн Винг Чун “The Finger Pointing to the Moon”.
И ако фланелките бяха очаквани, то истинска изненада бяха 6-те каси специална прясно сварена бира от естествени съставки с етикети с лика на сифу Вонг (със същия образ, щампован на тениските). Те бяха дело на един от членовете на клуб “Беймо”, който се пробва в пивоварството. Вкусът на бирата беше великолепен и шестте каси привършиха още на третия ден, което за пореден път показа, че в “Беймо” освен във Винг Чун сме силни и в други дисциплини.
И нещо за финал
Хижа Осогово се оказа гостоприемно място с чудесна кухня, а планината наоколо се бе красива и спокойна – предлагаща изключителни гледки и маршрути, далеч от масовия туристически поток. Освен на тренировъчен лагер, всички ние, участниците в този летен семинар, бяхме и се чувствахме и като на почивка. Повечето от участниците бяха с приятелките, жените и/или децата си. Освен тренировките, във интервалите между тях, всеки се забавляваше с каквото имаше под ръка – едни ядяха от страхотните палачинки на огромния майстор готвач, други ходеха на туризъм из Осоговска планина, на масаж в Кюстендил, на басейн в близкия хотел, на езда в конната база над него, играеха карти, консумираха „албанска закуска“ по няколко пъти на ден 🙂 и т.н.
Идеята на „Беймо“ винаги е била, че човек трябва да се забавлява докато тренира и че най-лесният начин да напредваш в бойните изкуства не е като се държиш и живееш като воин на Христа, а като правиш нещата по възможно най-естествения за себе си начин. Най-важното е, да не се отказваш и да имаш поне малко вяра в себе си. Така един ден без да го осъзнаваш, нещата започват да се случват.
Ние на наблягаме на „духовните“ практики, не изграждаме „вътрешните“ си тела, не говорим „красиви“ думи, каквито повечето хора искат да чуват. Ние просто тренираме – ефективно…
