превод: Павел Данов – Павката
Сю Лим Тао
Всички започват с първа форма и трябва да я усвоят изключително добре. Главната ни цел е лакътя. Идеята, за използването на лакътя, трябва да бъде обяснявана отново и отново. От изключителна важност е, тази мисъл да ни бъде в главата, докато практикуваме първа форма.
Дан Чи Сао (Чи Сао с една ръка)
Следващата стъпка е Дан Чи Сао. Трябва да се практикува в дистанция, която е достатъчно близо, за да може двамата практикуващи да имат допир, но не и твърде далеч. В тази фаза отново на първо място е лакътят. Ръцете на практикуващите не трябва да упражняват никакъв натиск.
Удар с длан от лакътя
Партньорът ни прави Джам Сао, лакътят отива навътре и се снишава, но не и китката! Атакуващият се оставя да бъде пренасочен и спира атаката в момента, в който е изпънал ръката си напълно със съвсем малка останала сгъвка в лакътя (бел. пр. – лакътят не се заключва). Нашият партньор се опитва да ни удари с юмрук и нисък лакът и ние правим Бонг Сао. Ротацията продължава по този начин.
Пуун Сао
Това е следващото упражнение. След като усвоим Дан Чи Сао добре координацията за две ръце вече не е такъв проблем. Размяната на енергия е най-важното нещо в началото. Тук голяма роля играе структурата на тялото. С добра структура създаваме и добър партньор за тренировки. Следващата стъпка е размяната на страните без никаква загуба на енергия.
Този ефект се постига с около 8 часа тренировки седмично за 3 месеца.
Въпрос от Ерик Лорнц към Филип Байер:
Има ли смисъл да се преподава Чи Сао на ученик, който все още не може да прави Дан Чи Сао задоволително?
Филип Байер: Без Дан Чи Сао е изключително трудно да се започне дори с Пуун Сао, камо ли с Чи Сао. Винаги има изключения разбира се, но в тази сфера те са изключително редки.
Работа с торба (на стена)
След като лакътят е развит правилно чрез Сю Лим Тао, Дан Чи Сао и Пуун Сао практикуващият трябва да започне да тренира с торба на стена. Този вид тренировка създава усещане за генериране на сила (лакът, таз, крак, стъпало). По този начин ние се учим да генерираме сила при удара по най-ефективен начин. Ударите не трябва да са фалшиви и трябва да идват от лакътя и таза, а не от горната част на тялото.
Чам Кю и Мук Як Джонг
Ако Пуун Сао работи добре, практикуващият е готов за Чам Кю. Аз я преподавам наведнъж до преди последния ритник, тъй че не разделяйте формата на 3 части.
Това развива ротацията на тялото, завъртането с Бонг и У Сао, синхронът между Джат и Пак Сао, стъпките и ротацията на Бонг Сао.
Главните точки в Чам Кю
В началото, първата ни идея е навсякъде: Връзката между силата от земята до удара.
Използвайте таза си за да се завъртите на 180 градуса и внимавайте с разположението на краката. Кратките завъртания означават силна ротация около оста на тялото. Тренирайте за баланс, който е изключително нужен при смяната на посоката. Бонг и У Сао трябва да станат едно. Тъй като експлозивното завъртане генерира много ускорение е лесно да забравим за ръцете и да изгубим баланс – не забравяйте лакътя!
Втора форма предлага много начини, по които да се избегне този проблем, но без тренировка с манекена това няма да е достатъчно. Синхронът между движенията, юмручният удар с шокова енергия като от Джат и Пак Сао както и позицията на лакътя и височината на ръцете могат да бъдат намерени в първите движения на Чам Кю.
Въпрос от rnr към Филип Байер:
Какво имате предвид под работа с торба? Торбата на стена или също така работата с лапи. Удрянето от по-неподходящи позиции е включено в Чам Кю доколкото това са моите наблюдения. Какво имате предвид, когато говорите за подготовка на удара? Че противникът бива избутан?
Филип Байер:
Имам предвид торбата за стена. Трудно е да се повярва, че повечето практикуващи много рядко тренират с нея и тренират само с удари във въздуха. Безкрайна поредица от верижни удари във въздуха. Ако някой седне и помисли за момент, колко често ние НЕ удряме в практиката си, това ще му каже, че ние не разбираме от удряне. Да изпълняваме удара по определен начин, за да направим рефлекс в мозъка е едно нещо. Да използваме този рефлекс в реална ситуация е съвсем друго. Тук тялото и умът трябва да работят заедно, иначе всичко е безсмислено.
Вчера в залата си имах човек, който беше практикувал Винг Чун 5 години (той напусна днес) и в реалния смисъл на думата не можеше да навреди и на муха. Той даже не го осъзнаваше. Накрая обаче осъзна, че нормален боксьор, който тренира също толкова здраво, колкото него, може да удря истински – защо е така? Защото боксьорите удрят чували с пясък непрекъснато, те удрят наистина! Телата им са научени да развиват мускулите нужни за разгръщане на енергия, както и очите им да преценяват дистанция – всичко това само с чиста практика.
Всички знаете за Лат Сау Джик Чунг. Инвестирайте малко повече време в упражнения. От време на време тренирайте само това в период от 1 седмица.
Лат Сау Джик Чунг е перфектно за развиване на прецизност и начална енергия, която е напълно гарантирана, докато при липсата на такава тренировка, можем да очакваме точно НИЩО!
Пресичане на пътя
Това е една от целите, която трябва да ви е в ума, когато тренирате с манекена, Чи Сао и втора форма. Един от най-големите проблеми в боя е възможността да преследваме противника. Този, който не притежава това умение, е в опасност непрекъснато да се набива в атаките на отбраняващ се противник, защото ние само го следваме, но не му пречим и по-този начин не скъсяваме дистанцията. В моята практика съм забелязал, че от страх много хора се опитват и търсят да контролират крака на противника. Това е огромна грешка. Ако искаме да се залепим за крака на противника, то ние се ограничаваме твърде много и ще изгубим всичко.
Ако някой иска да научи правилно стъпките, в системата на Винг Чун има достатъчно инструменти
Всички секции на манекена (освен тези с ритниците) тренират стъпките. Опитвайте се да тренирате краката и ръцете като едно цяло, заедно със завъртането на таза. Цялото тяло трябва да пристигне по едно и също време като една компактна единица. Тренирането на първите 5 секции е напълно задължително при всяка тренировка, дори да е само веднъж или два пъти.
Следващата част е страничната стъпка с Бонг/У в Чам Кю. Тук също трябва да се стремим цялото тяло да работи като едно. Мислете, че Бонг/У Сао се движат в една и съща посока, а не Бонг напред, а У Сао назад.
В допълнение, Вонг ме научи на тази стъпка в едно много обичано от мен упражнение в Чи или Лап Сао. Той рязко се премести настрани и в същия момент ме удари по долната страна. Трябваше да скъся дистанцията с Джат, удар и странична стъпка. От една страна по този начин вие премахвате естествения рефлекс да избегнете удара и просто да тичате след него, а от друга това тренира идеята за атака, а не защита. В моментът, в който някой е достатъчно бърз и има успех, той става все по-сигурен. След известно време на практика, тази стъпка става част от почти всички упражнения автоматично, без изобщо да мислите за нея.
Индивидуални стратегии за подобрение
„Разбирането на гения на Винг Чун не трябва да отнема повече от един следобед. Дотогава всичко ще ви е ясно.“
„Следователно, всичко опира до това, как трябва да постигнете тези цели по най-ефективен начин. Това също е част от системата.“
„За жалост Винг Чун е твърде перфектен. Това означава, че за един човешки живот можете да усвоите не повече от 70% и то с големи усилия. Човешкият фактор е налице както винаги.“
В неговата си цялост Винг Чун най-добре може да се разглежда като индивидуална стратегия за подобрение, но също и като система за корекция на грешки – по-модерна от системите за управление на качеството в днешно време. Индивидуалното поведение по време на битка се поправя. Ето защо оптимално, всички елементи се разработват едновременно от самото начало и се събират заедно. Както казах и по-рано, голяма грешка е някои неща да се учат твърде късно. След това следващите елементи ще трябва да бъдат разработени без тези така важни предходни. По този начин, резултатът ще бъде съвсем различен и много трудно ще могат да се оправят тези грешки както гласи мотото: „Каквото Джони не научи сега, никога няма да го научи.“
Винг Чун не може да бъде класифициран по такъв начин, че да може да се каже: сега се учи това или онова, или след като са научили това, можем да започнем със спаринг. Формите служат за коригиране на грешките, които постоянно се появяват в периоди на напрежение – да позиционираме лактите в правилната позиция, да тренираме стойката и да създадем определено поведение, което ще ни бъде необходимо в реална ситуация.
Ето защо е много важно да научите всичко това в пълен пакет. Безсмислено е да се учат определени компоненти, например само манекен 15 години, защото дотогава личностното развитие на този етап ще е стигнало своя край. Вече се е установило определено поведение.
Също така, когато се започва от нулата, е много трудно да се приеме нов елемент. Винаги е трудно да се променят движения, които са вече често практикувани, дори ако това се отнася само за малки промени. Целият пакет води до развитието на чувство за бой, тайминг, усет за дистанция, сила на удара, спонтанност, упоритост в тренировките и най-накрая в бойните умения.
След това системата се тества чрез спаринг и слабите места стават ясно видими. Често срещани грешки са, например: лактите сочат навън, У Сао не е поставено добре, позицията на краката е безполезна. Позицията на бедрата е неправилна и поради това, мобилността, баланса и силата са намалели. Всичко това се коригира чрез формите и Чи Сао. Веднага след като изчистим повечето грешки, напрежението нараства и в резултат на това нови грешки стават видими, и могат отново да бъдат елиминирани.
Грешките са много индивидуални – просто има хора, които могат да понасят по-малко стрес и в отчаянието си отдръпват, което води до трудности в защитата им. Други имат склонността след силна контраатака, да позволят на противника си малко място и така му дават възможност да се възстанови, но и показват, че не са постоянни. Други правят ситуацията по-сложна, отколкото е необходимо, или започват атака от грешна дистанция и ненужно губят ценна енергия.
От всичко това става ясно, че Винг Чун е много индивидуално във всяка област, в методите, в обучението и в боя. Всеки е обвързан единствено от собствения си потенциал, което налага свой собствен метод на корекция.
Всеки знае грешките на другите и се насърчава да ги използват за собствена изгода. Всеки, който прави грешки, трябва да поиска от своя партньор да се съсредоточи върху тези грешки и по този начин, да се увери в качествата на другия.
За тоягата
Забелязал съм, че има различни мнения, относно това кога трябва да се въведе тоягата в тренировките на даден практикуващ. Някои дори си мислят, че тя не е необходима изобщо и в Нюрнберг тя е заменена с фехтовка. Други изглежда, че знаят всичко и твърдят, че в Хонг Конг тя е преподавана към края на развитието на ученика.
Когато моят учител дойде в Германия за втори път през 1986 г., той преподаде на няколко от моите ученици първите стъпки от формата с тоягата. Повечето от тях бяха мои ученици от 1 или 2 години, а аз самият познавах Сифу Вонг само от 3 години.
Причините, поради които той им преподаде тези стъпки толкова рано са много. Първо – той мислеше, че е трудно да се контролира тоягата и се иска много практика в продължение на дълго време, за може това да повлияе на развитието на Винг Чун като цяло. Второ – ако някой започне с тоягата в зенита на своето умение, то той губи бонусите, които този вид тренировка ще му даде. Да бъдеш в състояние да се възползваш от пропуск в защитата на противника е едно от главните неща в системата. Ако някой не е в състояние да направи това, цялата натренирана сила от удари и борбеният дух ще бъдат неизползваеми.
Тренировката с тоягата, особено в ниска позиция допринася значително за по-голяма стартова скорост и по-бързо придвижване.
Друго, изключително важно нещо, е умението да се генерира сила от цялото тяло. Това се постига чрез различните упражнения с тоягата. Без това ударите са механични и в тях няма никаква сила. Дори и някой, който е правил „Ръчен Винг Чун“ в продължение на 15 години ще изглежда като пълен начинаещ, когато прави тези упражнения. За съжаление, той сега е с 15 години по-възрастен и е пропуснал 15 години базови Винг Чун тренировки.
Друг важен момент е факта, че дългият прът не само увеличава силата на удара, но и придобиването на прецизност, което означава да концентрираме максимално много сила в малка област на въздействие.
От моя собствен опит мога да кажа, че имам ученици, които могат да се справят с тоягата правилно, без да знаят нищо дори за Сю Лим Тао. Имам и такива, които след пет години на тежки тренировки, не могат да постигнат същото.
Следователно се появява въпроса – дали учителят да отнеме тоягата от по-талантливия ученик и да му я даде след 5 години? Кой ще отнеме пастела на дете, което е доказало, че интуитивно е много добър художник само защото е твърде рано?
Бихте ли забранили на един третокласник да ходи на училище само защото е с нивото на шестокласник и превъзхожда другите?
Не! Ако имаме поне малко мозък, не само ще насърчим това, ами и ще подложим практикуващия на още по-високи изисквания.
В Кунг Фу и особено във Винг Чун, където се набляга на холистичното (цялостното) телесно развитие е много важно, да се започне в ранните години, за да се получи добър краен резултат. Ако това развитие е блокирано, отлагано или осуетено по какъвто и да е начин, то е съмнително, че ще има какъвто и да е резултат при вече побелелия ученик, който едвам може да вдигне тоягата.
Митове и лъжливи впечатления относно Винг Чун обучението
Най-важното, просто и икономично нещо, което човек може да направи е да тренира всекидневно и така да се поддържа готов за битка. Приблизително 90% от нашето обучение се състои от Чи Сао и спаринг. Останалата част се простира до формите и обучението с оръжия.
Колко часа трябва да тренираме всекидневно, за да има видимо подобрение? Някои казват, че в своето време с Вонг Шун Люн, са тренирали по 14 часа на ден, без почивки. Какво се опитват да ни кажат? Ние знаем, че от тези 14 часа, 90% са били Чи Сао.
Дразня се изключително много, когато чуя хора да казват, че моят учител трябва да е бил луд за да кара учениците си да тренират толкова дълго без почивка. Това най-вече показва, че Вонг не е бил разбран изобщо от тези прости умове. Вонг Шун Люн притежаваше повече знания за физическата работа отколкото, който и да е друг. Той знаеше, че редовната тренировка и особено Чи Сао помагат на тялото да седи в добра форма и го предпазва от сърдечни и други болести. Не е нужно Чи Сао да е изморително, за да ни се отплати. Чи Сао е ядрото на Винг Чун. То е инструментът, чрез който ние постигаме бързина, еластичност, стабилност, желание за удар, тайминг и много други важни неща.
Помня един път, когато бях много изтощен. Волята ми беше здрава, но физически бях почти към края си. Тогава Вонг ме накара да си взема цяла седмица почивка. Той ми обясни, че за да може мускулатурата ми да се развива, то тя трябваше да си вземе почивка. Единствените неща, които са важни за мускулатурата са редовните тренировки и достатъчно време за възстановяване. Също така е хубаво от време на време да достигнете абсолютния си физически лимит. Само тогава може да се постигнете гъвкавостта, чрез която можете да увеличите скоростта си на движение. Вонг винаги показваше изключителна гъвкавост. В това той нямаше равен. Той ме научи не само да намирам най-краткия и най-икономичния път до противника, но и да развивам най-икономичния начин за тренировки.
Той също така препоръчваше да не се тренира, ако мотивацията за това не е на задоволително ниво. За спортове като плуване и танци това не е проблем, но за Винг Чун е недопустимо. Така се правят грешки и те ще се увеличават, докато в крайна сметка от всичките тези дълги часове резултатът няма да го има.
Запомнете: Винг Чун служи за поправяне на грешките, не за тяхното създаване. В крайна сметка това е необходимото качество за победа в една битка.
И не забравяйте, тези идеи са пряк резултат от последните четири десетилетия на обучение с Вонг Шун Люн. Неговото време, прекарано в инструктаж на своите ученици ни казва, че обучението по Винг Чун се отплаща, само когато се редува паралелно с достатъчни периоди на възстановяване.
В заключение бих искал да ви кажа: С цел да се подобри вашия Винг Чун, не е нужно да тренирате 14 часа дневно. Това би означавало, че до времето, когато сте на 80 години, то вие ще сте прекарали половината си живот в тренировки. Ще си е струвало ли обаче за един бой, който никога не се е състоял?
Филип Байер
