сифу Стефан Кунев – Автобиография

Начало|Инструктори|сифу Стефан Кунев – Автобиография
сифу Стефан Кунев – Автобиография 2017-08-15T00:53:22+00:00

Сифу Стефан Кунев

Бойните изкуства ме намериха, а не аз тях. Преди години тренирах водна топка и бях добър – поне тренера така казваше. Но един ден ме сполетя травма, забравих за спорта, той не се интересуваше от мен… И така до един друг ден, когато на последният етаж на училището,в което учех видях един преподавател да прави някакви странни, но много плавни и в същото време агресивни движения. Аз го гледах, той си тренираше и така поне половин час. После той спря, вдиша няколко пъти дълбоко и ме попита: – ” ….Е какво ще кажеш, хареса ли ти моето тайчи…” (или нещо от сорта). Опулих се, к’во да кажа… К’во пък е туй тайчи!? За историята е важно, че аз все още се пуля, когато гледам кунг фу, а от онази паметна за мен година са изминали, има-няма точно 30 години. От тях 27-8 посветих на едно невероятно прагматично, логично и поне за мен красиво бойно изкуство – Винг Чун Кунг Фу.

Пътят не беше равен и широк, напротив, имаше много критични и в същото време важни моменти. Първо тренирах един вариант, после разновидност на същия този вариант, след това, като че ли щях да се откажа окончателно, после пък се увлякох по Джийт Кун До и Ескрима, но накрая намерих стилът, който ме изпълваше с чуството на удовлетвореност от това, че тренирам точно това, което искам. Но и тук нещата не бяха само цветя и рози. Намерих учител и нови приятели, и хора, които имаха същият, а де кажа и по-голям хъс за трениране, после пък загубих приятели, но намерих други. Оставих учител, за да опитам с друг, запознах се и с още… и така та чак до днес.

Към днешна дата го карам както дойде, тренирам и тренирам, и тренирам… А пък кефа си е все същия, а може би и по-голям. Ама няма как да разберете, ако и Вие не опитате. Е, не Ви карам нито да разбивате стени, както беше през годините за мен, не Ви карам и да ми досаждате с присъствието си. Карам Ви да опитате и ако не Ви хареса, пак се пробвайте на друго място, и ако там не стане, тогава може и при мен да дойдете…. Може пък и да Ви заразя с моя ентусиазъм!!!

Роден съм на 09 Юни 1970 г. в гр София. Между десетата и петнадесетата си година тренирах водна топка – първоначално в “Левски Спартак”, а след разформирането на отбора преминах в “Локомотив София”. Стигнах до поста вратар на националния отбор – юноши младша възраст. Поради травма прекратих спортната си дейност. През 1985 г. за първи път се запознах с източните бойни изкуства благодарение на двама от преподавателите в моето училище (СУИ Надежда Крупская).

Това са Коце Теодосиев и Цветан Убенов. Двамата по онова време, а и все още сe занимават с Тай чи (бокс на великия предел). През 1987 г. започнах сериозните си занимания с китайски бойни изкуства под ръководството на д-р Дорян Александров. В първите две години изучавах основно Винг Чун, Пакуа джан и Син и чуан. В групата, с която тренирах, лека полека започнаха да се оформят по-малки групи с интерес към конкретно бойно изкуство.
Така, заедно с Добрин Василев, Кирил Апостолов и други формирахме първата група в София, която се занимаваше с Винг Чун. През 1990 г. по покана на БФУШУ и след продължителна кореспонденция в България пристигна Люн Тинг (11 степен ВТ). Той е основател и главен инструктор на Люн Тинг Винг Тсун.

Във всеки турнир, в който взимахме участие, представителите на Винг Тсун печелеха безапелационно всички категории. През 1992 г. по време на семинар с Люн Тинг се проведе и изпит за майсторски степени. Добрин Василев – 2 степен, Николай Печанов – 1 степен и аз(Стефан Кунев) – 1 степен. 1994 г. е преломна за развитието на ВТ в България.

Първи семинар по Винг Тсун в България 1990г.

сифу Ник Смарт и Стефан Кунев – тренировка с лапи.

Охлаждането на взаимоотношенията между Люн Тинг и Ник Смарт (вече 6 степен ВТ) доведе до пренасочване на българските последователи на Винг Тсун към организацията на Ник Смарт и към практикуващи метода на сифу Вонг Шун Люн. През 1992 г. в България идва един от най-изявените ученици на сифу Вонг – Филип Байер. Правейки семинар в гр. Казанлък той поставя началото и на това направление в България.

Аз останах в организацията на Ник Смарт до 1998 г., когато е проведен и последния семинар. В семинара взе участие и Милан Просеница – съпредседател на организацията, която междувременно е приела абревиатурата “PRO-AM”. За легитимиране на степените се проведе изпит на който освен горепосочените трима инструктори, успешно защитиха майсторски степени още 7 човека, между които и две жени. За съжаление с оттеглянето на Добрин Василев от организацията нещата не се развиваха във възходяща линия и след известни колебания и съмнения, аз също се отказах от заниманията си с Винг Тсун.

Една част от бивши ми колеги се пренасочиха към Джийт Кун До, което е организирано под ръководството на Любомир Йорданов и неговата организация – ИМАСТИ (Международен Институт за Бойни Изкуства и Специални Тактики).

През периода 1999-2002 г. взех участие в около двадесет семинара на ИМАСТИ в които има и гост инструктори – Ричард Бустило (ученик на Брус Лий) и Гокор Чевичан. В ИМАСТИ се изучават основно ДжКД, Ескрима, Граплинг, Бокс и Кикбокс.

Обучението е интегрирано и води до натрупването на умения в различните бойни изкуства, пречупени през призмата на ДжКД идеите. След около година занимания на вътрешен изпит(който включва демонстриране на умения във всички направления) станах инструктор в ИМАСТИ. Въпреки, че останах като действащ инструктор в ИМАСТИ до 2002 г., голямата ми страст е Винг Чун. Още през 1999 г. се запознах с Б.Караиванов, който по това време изучаваше Винг Чун от Филип Байер и Миленко Козлица. Тагава интересът ми към Винг Чун се възроди отново и започнах систематични тренировки. Постепенно времето, което ми трябваше за да се усъвършенствам във Винг Чун все повече се увеличаваше, което пък доведе до постепенното ми отдръпване от ДжКД.

Първото официално представяне на Винг Чун по метода на сифу Вонг е през 1992 г. от сифу Филип Байер. В последвалите 8 години в България не идва никой от инструкторите на този метод. Едва през 2000 г. по покана на Б. Караиванов пристигна Миленко Козлица.

Миленко Козлица е типичен представител на метода на сифу Вонг. Всеки принцип, всяко действие се проверява в максимално екстремна ситуация. Създадени са няколко клуба (през 2003 г. официално е регистриран и клуб “БЕЙМО”), а също така фукционират и по-малки неформални групи.

Винг Чун Кунг Фу Клуб “БЕЙМО” е учреден по моя инициатива. Учредители са: М. Козлица, Б. Караиванов(представител на клуб Да мо), К. Михайлов (представител на клуб Гонг сао Вонг), Н. Печанов (представител на клуб “Шампионите”) и аз(Стефан Кунев). Клубът е регистриран според действащото в България законодателство, член е на Българската Федерация по Кунг Фу и Тай Чи.

От първото си посещение в страната през 2000г. Милинко Козлица прави ежегодни семинари за да има по-преки наблюдения, както върху инструкторите така и върху всички практикуващи. Обучението включва и ежегодни посещения в залите на Миленко Козлица в Сърбия и Австрия.

През 2005 г. на семинари в България дойдоха и двама от европейските ученици на сифу Вонг Шун Люн – първо сифу Филип Байер, а два месеца след него и сифу Нино Бернардо. Взех участие в семинара с сифу Нино Бернардо. Моята цел беше да видя и сравня методите на преподаване на колкото се може повече хора тренирали при сифу Вонг Шун Люн.

През 2007 г. посетих международни семинари в Англия (водещ на семинара – сифу Дейвид Питърсън ) и остров Крит (с водещ – сифу Гари Лам ). През есента на същата година организирах първия семинар на сифу Дейвид Питърсън в България.

Следващите две години посетих и организирах още няколко семинара с Миленко Козлица и сифу Питърсън.

През 2009 Миленко Козлица основа Мико Кунг Фу и по този начин се разграничи от Винг Чун фамилията на сифу Вонг Шун Люн.

Аз оставам верен на основната идея – Винг Чун и прекратих своите занимания с Миленко Козлица.

През 2010 представители на нашия клуб посетиха международен семинар в Хърватска, където водещ беше сифу Филип Байер. И сифу Филип, и хората посетили семинара останахме толкова доволни от това събитие, че в продължение на 10 месеца се организираха още 4 семинара.

През октомври 2012 присъствах на първата световна среща на Вонг Шун Люн Световното общество, което се проведе в Малайзия. След проведения двудневен семинар, прекарах две седмици в интензивни тренировъчни занимания с моя учител- сифу Дейвид Питърсън.

На 14 април 2013 година след положен изпит пред председателя на световната кунг фу и тай чи федерация г-н д-р Флориян Йорданоя ( 5 дуан ) защитих ниво на съдийска компетентност национален клас С ( това е най-ниското ниво в съдийската практика ). С това сложих начало на нова страница от моята кариера, като учител по Винг Чун.

През август същата година започнах следдипломна квалификация към НСА ( Национална Спортна Академия ) – профил: треньор по Кунг Фу.

Същата година Световната Кунг Фу и Тай Чи Федерация ми присъди 6 дуан ( дан ). По принцип във Винг Чун няма и не се присъждат степени за майсторство, но от няколко години в китайските бойни изкуства, по примера на японските, корейските и други бойни изкуства, има процес на приравняване на степените.

Понастоящем се занимавам изключително с преподаване на Винг Чун в групите на клуб Беймо, а също така и с частни ученици. В свободното си време се отдавам на друга своя страст – нумизматиката.

Април 2012 – Кунг Фу опън турнир на България

Сертификати