За научните методи, които стоят за изкуството на боя при реални условия
автор: Люн Ман То;
редактор: Вонг Шун Люн;
превод: Чао Ксиангю
В отговор на желанието на Xu Chai – Ху Чай, бившият председател на „Китайската Асоциация по бойни изкуства” и на „Комисията по физкултура и спорт”, да бъде създадена научна система по бойни изкуства, Сифу Вонг Шун Люн, председател на „Хонгконгската Винг Чун Атлетическа Асоциация”, се опита да създаде „Наука за Винг Чун Кунг Фу”. Никой друг в системата на бойните изкуства, освен Сифу Вонг, не би могъл да изведе на преден план такава основна научна система, чрез която в днешно време да можем да прилагаме съвременните научни теории, за да обясним движенията по време на бой от близко разстояние с голи ръце.
Основните черти и функции на Винг Чун Кунг Фу могат да бъдат грубо обяснени посредством следните три аспекта:
1. Основна техническа система за бой от близко разстояние
Историята разказва, че по време на династията Кинг една монахиня, на име Нг Муй, била въодушавена от битката между змия и жерав и това довело до създаването на бойната система Винг Чун Кунг Фу. Няма значение дали историята е истина или не е. Всъщност жеравът не може да атакува змията с крилата си, защото крилата са доста по – различни от човешките ръце, които от своя страна могат да бъдат използвани с голяма честота и сръчност.
В древните времена съществуваше един вид бойно изкуство, наречено „Шобо”. То включвало удряне, ритане, граплинг и борба. В това бойно изкуство ударът бил най – важното умение. Винг Чун Кунг Фу набляга на удара точно както традиционното „Шобо” преди повече от 2000 години. Но все пак Винг Чун има своите собствени характеристики, както следва:
– Първо, един боец по Винг Чун е добър, когато използва краката си, като се върти около оста си и по този начин не допуска опонента си да да се изправи срещу него директно. Освен това опонентът не може да използва свободната си ръка, за да удари. По този начин Винг Чун демонстрантът има с една ръка повече от опонента си, която е винаги готова за удар и има повече шансове за атака. Количественото надмощие и на двете ръце е една от характеристиките на Боят от близко разстояние.
– Второ, структурата на човешкото тяло е симетрична и балансирана. Както като при една сграда, която има геометрична „централна линия” отвън и механичен „център на гравитацията” отвътре. Когато използваме и двете си ръце, можем да използваме лявата или дясната си ръце независимо една от друга. Можем да извършим няколко по – прости движения и всяка ръка ще може да се движи независимо една от друга. Ако гледаме на ръцете си като на оръжия, движенията им може да наподобяват на меч, кама, нож, щит, кука, дърво и така нататък. А можем да използваме и двете си ръце в комбинация. Движенията на дясната и лявата ръка не трябва да бъдат симетрични, но движението на цялото тяло трябва да бъде балансирано. Извършвайки едновременни движения, двете ръце трябва да бъдат като двоен меч или двоен нож, но когато извършват, то тогава ръцете могат да играят ролята на меч и щит, на нож и кука и така нататък.
– Трето, по време на бой можем да използваме двете си ръце, за да ударим една и съща мишена, атакувайки с едната ръка и защитавайки се с другата ръка едновременно. Да позволиш и на двете си ръце да си взаимодействат една с друга е третата характеристика на Боят от близко разстояние.
– Четвърто, позицията на тялото и стойката трябва да създадат удобство и на двете ръце да се съсредоточат срещу най – важната част от тялото на опонента – центъра на тежестта (обикновено ние го наричаме „централната линия” на тялото). По този начин ние можем да атакуваме най – уязвимата част от опонента си много по – лесно и с много по – голяма ефективност и с двете ръце. Теорията за централната линия и теорията за „изправяне с лице срещу противника и преследвайки го” са четвъртата характеристика на Боят от близко разстояние.
– Пето, победата в една модерна триизмерна война е най – общо определена от разположението на силите за близък бой. Истинската битка също зависи от разстоянието. Винг Чун Кунг Фу набляга на това, че трябва да се използват и двете ръце по време на близък бой. Практическата стойност на ударите зависи от това дали могат или не могат да бъдат извършени за възможно най – кратко време. Поради тази причина винаги се набляга на факта, че трябва да се атакува централната линия на опонента и то с многобройни движения и разрушителни атаки за възможно най – кратко време. Икономията в движението, прямотата, скоростта и практичността са петата характеристика на Боят от близко разстояние.
– Шесто, по време на бой от близко разстояние вие и вашият опонент сте заети, за да си разменяте удари, следователно нямате достатъчно време да мислите как да да нанасяте ударите. Може да стане така, че опонентът ви да ви удари точно в момента, в който вие му нанасяте удар. Тази ситуация може да бъде променена, като оставите опонента си да ви атакува и тогава вие да предприемете атака. Техниката да контролирате атаките на вашия опонент се нарича Чи Сао (лепкави ръце), а това е шестата характеристика на Боят от близко разстояние.
За да обобщим: „Науката за Винг Чун Кунг Фу” е научна система за реална битка, която се основава на законите на позицията на тялото (структура) и на физическите движения (движение).
2. Същността на теориите за бой от близко разстояние
Ключът към успешния бой от близко разстояние е да извадите опонента си от равновесие. Например, по време на граплинг с опонента си, вие не може да видите, но можете да почувствате промяната в центъра на гравитация на тялото му. Именно тогава ще можете да го свалите на земята с удари и ритници. Да вземем Грейси Джуджитцу, например: то използва силата на удара, за да извади опонента си от равновесие, чувства центъра на гравитация в тялото на противника си и използва завъртане на ханша си, за да го хвърли на земята. За да котраатакуваш такива мерки, като в предишните два примера, опонентите трябва да се откъснат от захвата на врага, посредством условни рефлекси и да снижат своя център на гравитация, за да поддържат стабилна позиция или да предприемат мощни атаки срещу главата на атакуващия, за да се закрепят в равновесие.
Упражнението с Двойно залепващите ръце във Винг Чун Кунг фу помага за развиването на чуствителност и рефлекси. Можем да си измислим няколко прости удара и атаки и да ги практикуваме постоянно, за да може нашата централна нервна система да си изгради сложни условни рефлекси, за да може ръцете ни да се движат възможно най – бързо, заедно и атакувайки във всяка една бойна ситуация. Идеята „да не използваш форма, за да победиш всяка форма” е в основата на боя от близко разстояние. „Науката Винг Чун Кунг Фу” разви тази идея и я направи основна теория на всеки един вид бойно изкуство от близко разстояние. Затова тя може да бъде наречена „Наука за близък бой”. Упражнението Двойно Чи Сао (двойни лепкави ръце), наблюдавано от „Науката Винг Чун Кунг Фу”, има четири основни характеристики:
- Първо, чрез Двойно Чи Сао, което включва движения на ръцете отвън и отвътре, партниарйки си с партньор, без да губим постоянен контакт, в невидим кръг, можем да развием активен прилив на енергия вътре в ръцете си. Освен това упражнението кара ръцете да си партнират една с друга. Можете да използвате бързи и бавни кръгови движения, за да отклоните атаката на противника си или да му нанесете атака по права линия. Вие не само развивате чувствителност и рефлекс в ръцете си, но се учите да накарате опонента си да загуби защитата си и да откриете откритите площи, за да приложите принципа „Посрещни това, което идва, последвай онова, което си отива , а когато ръцете са свободни от препятствия – удряй инстинктивно” (Лой Лао, Хой Сонг, Лат Сао Ченг Чун).
- Второ, Двойно Чи Сао служи, за да се научим как по време на битка да отклоняваме директните атаки и да си създаваме свободни пространства, за да ударим врага.
- Трето, Двойно Чи Сао ни предоставя най – добрия и най – бърз метод на прехода между и от удар в ритник, в граплинг, в борба, запълвайки празнините, които съществуваха в теориите за близък бой.
- Четвърто, Двойно Чи Сао ни предлага основата на теорията „да не използваш форма, за да побезиш формата”. По време на бой от близко разстояние, не трябва да се стремите да използвате Чи Сао срещу опонента си, а трябва да започнете да го атакувате директно. Само, когато атаките са блокирани и се налагат промени, за да постигнете тази цел, тогава трябва да използвате условните рефлекси, които сте придобили по време на упражненията с Чи Сао и да победите опонента си.
За да обобщим: идеята „да не използваш форма, за да победиш формата” е основната теория на „Науката Винг Чун Кунг Фу”, докато „Двойните лепкави ръце” са ключовия момент в тази теория.
3. Най – добрия начин да предприемеш линейна атака
Линейният Джаб в западния бокс е най – често срещаната техника за атака. Преди 40 или 50 години боксьорът навеждал тялото си напред, за да не предоставя голяма мишена на опонента си. По времето на Джо Луис, той бил първия, който гледал опонента си почти в очите, навеждайки тялото си почти незабележимо напред. При Мохамад Али боксьорите стоели изправени в „джогинг” позиция. А сега, по времето на Майк Тайсън, боксьорите навеждат съвсем леко тялото си напред, ръцете им са свити под брадичката и няма джогинг. Виждаме колко промени е претърпял западния бокс.
Yat Ji – Ят Джи (слънчевият) Straight Punch (вертикален удар), който е най – често използваната техника във Винг Чун Кунг Фу има пет характеристики:
- Първо, според принципа за централната линия и принципа за най – краткото разстояние, практикуващият трябва да нанесе удар от своята централна линия към центъра на тежестта на тялото на противника си.
- Второ, човекът ще увеличи скоростта и силата на удара си, използвайки силата на тялото си, за да генерира сила от пода чрез стъпалата си, която да се пренесе към колената, китките, раменете, лактъти, китките и юмруците. Например, можете да увеличите силата на удара си точно преди да ударите противника си.
- Трето, удар, без да бъде включено движението на раменете и лактите, е трудно да бъде защитен, защото е трудно да бъде произведен.
- Четвърто, използването и на двете ръце за последователни атаки е много по – мощно, интензивно и бързо, отколкото при западния бокс. Например, ако направиш ръцете си възможно най – динамични и застанете триъгълно структурирани, готови за атака, то тогава вашия удар ще пробие възможно най – мощно защитата на противника и ще успеете да нанесете срещу централната му линия множество удари.
- Пето, Винг Чун Кунг Фу набляга на принципа „Икономия на движението”. След нанесен удар, ако той пропусна атаката, никога не трябва да връщате ръката си назад. Втората атака трябва да стане от мястото, където е спрял юмрука ви. Този удар Брус Ли наричал „сила от инч”, а във Винг Чун наричат тази техника „генериране на сила от разтегната позиция”.
За да обобщим: Yat Ji Straight Punch или „слънчев вертикален удар” (или Jing Jeung – Джинг Джунг „удар с обърната нагоре длан”) Biu Sao – Бю Сао („удар с пръст”) е най – добрия принцип за прилагане на линейна атака.
От трите горепосочени аспекта Сифу Вонг успя да сглоби една научна теория за бой от близко разстояние. В момента тази наука Винг Чун Кунг Фу са преподава в цял свят. Репутацията му сама говори за себе си. Сега е моментът Науката Винг Чун Кунг Фу на Сифу Вонг Шун Люн да се разпространява все повече и повече по света.
За Люн Ман То:
Люн Ман То е писател на свободна практика от Хонг Конг и много близък приятел на Сифу Вонг Шун Люн. Той придружаваше Сифу Вонг, Lao Gong Sing – Лао Гонг Синг (настоящият председател на Асоциацията по бойни изкуства на Ип Ман) и Lei Hang Cheong – Лей Ханг Чеонг, ученик на Сифу Вонг, когато бяха поканени на частни разговори през август 1996 г. Тази статия е текста на речта, произнесена от г – н Люн пред Китайски, Институт по Ориенталски Културни Науки (подразделението У – Шу), по време на горепосочените разговори. Два месеца по – късно, в резултат на тези разговори, Сифу Вонг беше поканен от Китайския Институт за проучване на У – Шу да се върне обратно в Китай, придружен от няколко от своите Хонгконгски и чуждестранни ученици, за да проведе интензивни семинари на тема Науката Винг Чун Кунг Фу пред висши представители на Полицията и на Бюро по Сигурността и пред различни военни експерти и експерти по сигурността по цял Китай. Г – н Люн е също така автор на книгата „Преглед на ориенталските бойни изкуства”, публикувана в Хонг Конг през 1999 г. Тази книга е кулминацията на години проучвания в сферата на системата на азиатските бойни изкуства. Там Г – н Люн представя Методът на Сифу Вонг като един от най – изтънчените примери на китайско бойни изкуство, развивано някога. Г – н Люн е Вице Президент на Джийт Куон До Хонг Конг и генерален член на комитета Китайски Институт по ориенталски културни науки (подразделение У – Шу). По настоящем Г – н Люн пише друга книга, наречена Брус Ли и Вонг Шун Люн – Кунг Фу легенди.
За Чао Ксиангю:
Г – н Чао, преводачът на тази статия, е лектор по английски в Нанджингския Научен Университет в Китай.
