Статия за митовете около третата форма във Винг Чун и нейната истинска същност.
Автор: Дейвид Питърсън
Превод: Асен Начев
От трите форми с „празни ръце“ във Винг Чун, трета форма определено е най-неразбраната и надценената. Някои са я обявявали за „смъртоносна“ форма, чрез която човек може да бъде непобедим в битка. Говори се, че тя била толкова ценна за Винг Чун обществото, че много рядко можела да бъде видяна и никога не била преподавана на „външни“ хора. За Бю Джи се говорело още, че съдържа тайните на дим мак, така наречената техника „докосване на забавената смърт“ с която човек можел да ликвидира своя противник само с едно докосване според това кое време от деня е и т.н.
Всъщност всички тези врели-некипели пропускат истинската идея на Бю Джи.
Името и е съкращение на израз от класическите будистки сутри, който на кантонски китайски се чете като „Бю Юет Джи“ – „пръст сочещ към луната“… и той най-добре обобщава, каква е идеята на Бю Джи формата. Във филма си „Дракона идва“ Брус Ли цитира същата сутра: „Не се концентрирай върху пръста или ще пропуснеш цялата тази небесна слава.“
Бю Джи е „сочещ пръст“ и това, към което той сочи е серия от примери на различни проблеми, които могат да се случат в битка, когато нещата не вървят по план и формата предлага някои възможни решения на тези ситуации. Като човешки същества, всички ние сме склонни да правим грешки, независимо колко добре планираме или тренираме за ситуациите в една битка. Бю Джу ни извежда от системата на Винг Чун, представена в Сю Ним Тау и Чам Кю формите и задава въпроса „Ами ако…?“
Моят инструктор, покойният сифу Вонг Шун Люн винаги споменаваше, че ефективният Винг Чун може да бъде оприличен на „сфера“ или „мехур“, в който съществуват концепциите и техниките от Сю Ним Тау и Чам Кю. За голяма част от ситуациите, в които ние някога можем да попаднем, съдържанието на този „мехур“ ще ни бъде повече от достатъчно, за да се погрижим за нещата. Това, което прави Бю Джи е да ни изкара извън този „мехур“ и да ни насърчи да погледнем към него от дистанция и да проумеем, какво може да се обърка.
Тя ни насърчава да търсим логически методи за справяне с обстоятелства, за които съдържанието на „мехура“ не е в състояние да ни предостави работещи решения. Формата ни казва, че докато теориите за битката може да са перфектни, хората които ги прилагат не са и винаги ще възникват грешки.
Най-важното, което тази форма ни посочва е, че „правилата са създадени, (или поне понякога трябва) да се нарушават.“
Докато всяка от първите две форми, лесно се разделя на три ясно разграничими части, всяка със свои собствени концепции и техники, то Бю Джи е доста различна. Вместо това, третата форма е разбита на групи от техники, които изграждат репертоар от „спешни мерки“ създадени да преодолеем опонент, който е надвил, преодолял позицията, наранил и изненадал Винг Чун боец заради някакви негови грешки и отново да вземем надмощие над него.
Според сифу Вонг Шун Люн, за разлика от първите две форми, които са ясно структурирани – всяка с три определени секции, БюДжи е много по-малко структурирана и има потенциала към нея да се добавят нови неща по всяко време, стига някой да попадне на ситуация, която да предизвика нуждата от по-специализирано решение извън познатия ни набор от Винг Чун концепции.
Затова Бю Джи е тренировъчна форма с „отворен край“ и това е основната причина за нейното съществуване.
Вонг Шун Люн вярваше, че да твърди, че Бю Джи е форма на някаква висша техника на системата на Винг Чун, е все едно да иска да каже, че грандмайстор Ип Ман е задържал при себе си всичките си ученици, като ги е карал да губят години и години в трениране на първите две форми, докато са можели да прекарват времето си усъвършенствайки Бю Джи! Това, разбира се, е абсурдно твърдение, което той се забавляваше да прави по време на неговите изключително популярни семинари по цял свят през 80-те и 90-те, като добавяше с усмивка в тези дискусии – „Можете да се самоубиете с едно докосване!“ Сама по себе си, Бю Джи в действителност е почти безполезна, тъй като преподава отговори на така наречените „грешки“, за които човек, който не е изучавал по-ранните аспекти на Винг Чун ще бъде напълно невеж и неспособен да оцени по смислен или полезен начин.
Накратко Бю Джи сама по себе си, без знанието на другите елементи на системата е толкова смъртоносна, колкото и купа с мокри спагети! Все пак трябва да се отбележи, че в миналото нежеланието на Винг Чун клана да показва формата на външни хора е разбираемо, като се има предвид, че в действителност Бю Джи посочва потенциалните слабости в системата, което би могло да бъде използвано от враг, с познания за тази форма. Ето защо, може да се предположи, че формата е „смъртоносна“, но в смисъл, че посочва недостатъците, а не преимуществата на Винг Чун битката.
За да доразвие това твърдение, сифу Вонг Шун Люн винаги завършваше дискусиите за Бю Джи, като заявяваше, че се надява неговите ученици никога да не се нуждаят от техниките от тази форма. Причината да казва това, беше много проста, особено когато човек осъзнае, че единствената нужда да използва тези движения е в ситуация, в която сме или ранени или надвити от опонента/опонентите си и почти на ръба на поражението! С други думи, добре е да знаем Бю Джи в случай на подобна отчаяна ситуация, но още по-добре е – никога да не ни се налага да използваме това знание.
Както заявих по-рано Бю Джи не е „по-добрата“ форма и да използваме концепциите и техните от нея, когато трябва да използваме концепциите от Сю Ним Тау или Чам Кю – НЕ гарантира успех. Бю Джи може да бъде сравнена с подхода, който някой би предприел при неизбежна бизнес криза. Когато със сигурност са налице предпоставки за загуби, кой човек няма да направи най-добрия опит да ги намали? Отново ще цитирам сифу Вонг Шун Люн „Ние не излизаме, за да правим грешки, но ако това се случи, трябва да знаем как да се възстановим от тези грешки, за да намалим максимално шансовете да бъдем наранени.“
Това не е форма, която ни учи да печелим, а която ни учи да оцеляваме с най-малко поражения, …и въпреки това, такива пак може да има!
Пример за тази философия за възстановяваме от грешки се съдържа в средата на формата, където има няколко групи от техники, всяка от които съдържа „ключово“ движение. Когато човек изпълнява всяка група или набор от движения, той започва да проумява, как формата показва, как да коригираме ситуацията, когато предходното „ключово“ движение е грешно приложено. Ако тези „решения“ се свържат едно с друго – получаваме лесен за запомняне цикъл.
Въпросната серия започва с Гаан Сау, което се използва когато Бонг Сау е грешно приложено; ако Гаан Сау е грешно приложено, се използва Юен Сау; ако Юен Сау не може да проработи, тогава се прилага Джат Сау. Бю Джи също така освобождава практикуващият Винг Чун от „ограниченията“ на първите две форми, като по този начин му позволява „да стане майстор на системата, а не неин роб.“
С това искам съвсем ясно да заявя, че понякога правилата трябва да се нарушават, че не винаги е възможно или полезно, да действаме само в границите на концепциите и движения научени в по-ранните етапи на системата.
Например – има много „правила“ наложени от първите две форми и от упражненията по Чи Сау, като: „никога не допускай ръцете да се кръстосат“ или „не е добра идея да използваш захвати“ и „никога не използвай сила срещу сила“. В Бю Джи ВСИЧКИ тези цитирани правила (и още няколко) са поставени на изпитание.
Точно по тези причини, най-добре е Бю Джи да не бъде показвана на учениците прекалено рано, защото начинът, по който тя влиза в противоречие с всички основни концепции, я прави ужасно объркваща, за да може един начинаещ да я оцени. Може би пак по същата причина, тази форма в миналото е била толкова пазена и много рядко преподавана извън кръга на доверените ученици. Както заявих по-нагоре Бю Джи не е „смъртоносна“, защото съдържа тайни и убийствени техники; нейната „заплаха“ се крие във факта, тя че излага на показ ситуации или условия, за потенциалните „слабости“ на Винг Чун боеца, които могат да бъдат използвани от опонента. Трябва ли тогава подобно знание да бъде широко достъпно?
Казано най-общо, когато един ученик бъде напълно запознат със Сю Ним Тау и Чам Кю и е натрупал много практика в Чу Сау упражнения, той трябва да може да изпълнява техниките от тях естествено и правилно. След когато това се случи, може да му се преподаде и Бю Джи формата. Сифу Вонг Шун Люн вярваше, че е възможно учениците да използват нейните концепции, ако това се налага, просто като практикуват последователността им. Той сериозно не ОДОБРЯВАШЕ прекарването на дълги часове в практика на концепциите и техниките от Бю Джи, защото вярваше, че това време ще бъде по-добре оползотворено в практикуване на умения, които са по-ефективни и по-практични – тези от по-ранните форми и упражнения. Според него, естеството на Винг Чун е такова, че практикуващите развиват инстинктивни реакции на неврално ниво и техниките на Бю Джи с времето автоматично ще се превърнат в част от техния „речник“ на битката.
За обобщение се надявам, че сега читателят има някаква представа за истинската същност на този най-неразбран метод от обучението по Винг Чун, както и че някои от митовете около Бю Джи формата са развенчани завинаги. Въпреки, че тази кратка статия не показва всички „тайни“ на формата, се надявам, че на читателят му бе „показан правилния път“ и той ще може да вникне по-добре в собствената си подготовка.
Истинският урок тук е, че всеки трябва от време на време трябва да „излиза извън“ своята система и да поглежда отвъд видимото лице на своите форми и техники.
По този начин всички ние можем да се стремим да бъдем на майстори на избраното от нас изкуство, вместо негови роби, … да погледнем отвъд сочещият пръст и да видим прекрасната луна.
Тази статия е публикувана в Wing Chun Illustrated Magazine, брой 10 (2013)
